Revised Common Lectionary (Complementary)
118 (По слав. 117). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост трае до века.
2 Нека каже сега Израил, Че неговата милост трае до века.
14 Сила моя и песен моя е Господ, И Той ми стана избавител,
15 Глас на радост и на избавление се чува в шатрите на праведните; Десницата Господна върши храбри дела.
16 Десницата Господна се издигна; Десницата Господна върши храбри дела.
17 Аз няма да умра, но ще живея, И ще разказвам делата Господни,
18 Строго ме наказва Господ, Но на смърт не ме предаде.
19 Отворете ми портите на правдата; Ще вляза в тях и ще прославя Господа.
20 Това са Господните порти, В които ще влязат праведните.
21 Ще те славословя, защото си ме послушал, И станал си ми избавител.
22 Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Стана глава на ъгъла,
23 От Господа е това, И чудно е в нашите очи.
24 Тоя е денят, който Господ е направил; Нека се радваме и се развеселим в Него.
10 А когато се приближи Фараон, израилтяните подигнаха очи, и, ето, египтяните идеха подир тях; и израилтяните, твърде много уплашени, извикаха към Господа.
11 И рекоха на Моисея: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да измрем в пустинята? Защо постъпи така, та ни изведе от Египет?
12 Не е ли това, каквото ти казвахме в Египет, като рекохме: Остави ни; нека работим на египтяните? Защото по-добре би било за нас да работим на египтяните, отколкото да измрем в пустинята.
13 А Моисей каза на людете: Не бойте се; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес; защото колкото за египтяните, които видяхте днес, няма да ги видите вече до века.
14 Господ ще воюва за вас, а вие ще останете мирни.
15 Тогава рече Господ на Моисея: Защо викаш към Мене? Кажи на израилтяните да вървят напред.
16 А ти дигни жезъла си над морето та го раздели, и израилтяните ще преминат през морето по сухо.
17 И Аз, ето, ще закоравя сърцето на египтяните, та ще влязат подир тях; и ще се прославя над Фараона, над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му.
18 И когато се прославя над Фараона, над колесниците му и над конниците му, египтяните ще познаят, че Аз съм Господ.
19 Тогава ангелът Божий, който вървеше пред израилевото множество, се дигна та дойде отдире им; дигна се облачният стълб отпреде им та застана отдире им,
20 и дойде между Египетското множество и Израилевото; на едните беше тъмен облак, а на другите светеше през нощта, така щото едните не се приближаваха до другите през цялата нощ.
21 Моисей, прочее, простря ръката си над морето; и Господ направи да се оттегля морето цялата оная нощ от силен източен вятър та се пресуши морето и водите се разделиха.
22 Така израилтяните влязоха всред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.
23 А египтяните, всичките коне на Фараона, колесниците му и конниците му, - като ги погнаха влязоха подир тях всред морето.
24 Но в утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб на египетската войска и смути войската на египтяните;
25 Той извади колелата от колесниците им та те се теглеха мъчно, така щото египтяните рекоха: Да бягаме от Израиля, защото Иеова воюва за тях против египтяните.
26 Тогава Господ рече на Моисея: Простри ръката си над морето, за да се върнат водите върху египтяните, върху колесниците им и върху конниците им.
27 И тъй, Моисей простря ръката си над морето; и около зори морето се върна на мястото си; а като бяха египтяните пред него, Господ изтърси египтяните всред морето.
28 Защото водите се върнаха и покриха колесниците, конниците и цялата Фараонова войска, която беше влязла подир тях в морето; не остана ни един от тях.
29 А израилтяните минаха през морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.
30 Така в оня ден Господ избави Израиля от ръката на египтяните; и Израил видя египтяните мъртви по морския бряг.
31 Израил видя онова велико дело, което Господ извърши над египтяните; и людете се убояха от Господа, и повярваха в Господа и слугата Му Моисея.
20 Тогава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе в ръката си тъпанче, и всички жени излязоха подир нея с тъпанчета и хороиграния,
21 а Мариам им пееше ответно: Пейте Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето.
5 Затова умъртвете природните си части, които действуват за земята: блудство, нечистота, страст, зла пощявка и сребролюбие, което е идолопоклонство;
6 поради които иде Божия гняв върху рода на непокорните;
7 в които и вие някога сте ходили, когато живеехте в тях.
8 Но сега отхвърлете и вие всичко това: гняв, ярост, злоба, хулене, срамотно говорене от устата си.
9 Не се лъжете един друг, понеже сте съблякли стария човек с делата му,
10 и сте се облякли в новия, който се подновява в познание по образа на Този, Който го е създал;
11 гдето не може да има грях и юдеин, обрязани и необрязани, варварин, скит, роб, свободен; но Христос е всичко и в всичко.