Revised Common Lectionary (Complementary)
Исус влиза в Ерусалим като цар
(Мк. 11:1-11; Лк. 19:28-38; Йн. 12:12-19)
21 Като наближиха Ерусалим, Исус и учениците му спряха във Витфагия при Елеонската планина. Исус изпрати напред двама от учениците си 2 с думите: „Идете в селото, което виждате пред вас и там ще намерите една вързана магарица заедно с малкото й магаренце. Отвържете ги и ми ги доведете. 3 Ако някой ви попита защо ги взимате, кажете му: «Господ има нужда от тях и веднага ще ги върне.»“
4 Това се случи, за да се изпълни казаното чрез пророка:
5 „Кажете на Сион[a]:
«Виж! Твоят цар идва при теб,
кротък и възседнал магаре и магаренце —
малкото на магарица.»“(A)
6 Учениците отидоха и направиха това, което им каза Исус. 7 Доведоха магарицата и магаренцето, сложиха връхните си дрехи върху тях и той седна отгоре им. 8 Много хора от тълпата постилаха връхните си дрехи пред него, а други режеха клони от дърветата и ги постилаха на пътя му. 9 Пред него и зад него вървяха тълпи от хора. Всички викаха:
„Осанна на Давидовия Син!
«Благословен да бъде този,
който идва в името на Господа!»(B)
Осанна във висините!“
10 Когато Исус влезе в Ерусалим, в целия град цареше оживление. Хората се питаха: „Кой е този човек?“
11 От тълпите, които го следваха, отговаряха: „Това е Исус, пророкът от град Назарет в Галилея.“
Учете се от Христос на себеотрицание
5 Трябва да мислите както Христос Исус.
6 Макар и да бе Бог в самото си естество,
той не сметна, че равенството с Бога е нещо,
за което трябва да се държи здраво.
7 Отказа се от всичко и прие образа на слуга и стана като хората.
И когато външно стана като човек,
8 той се смири и стана покорен до смърт
— до смърт на кръст.
9 Ето защо и Бог го издигна на най-високото място
и му даде името, което е над всички имена,
10 за да се преклонят с почит пред името на Исус всички
— и тези в небесата, и тези на земята, и тези под земята,
11 и всеки открито да признае, че Исус Христос е Господ
за слава на Бог Отец.
Юда се съгласява да предаде Исус
(Мк. 14:10-11; Лк. 22:3-6)
14 Тогава един от дванадесетте ученика, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници 15 и каза: „Колко ще ми дадете, ако ви предам Исус?“ Те му предложиха тридесет сребърника 16 и от този момент Юда зачака най-подходящото време, за да им предаде Исус.
Пасхалната вечеря
(Мк. 14:12-21; Лк. 22:7-14,21-23; Йн. 13:21-30)
17 В първия ден на празника на безквасните хлябове учениците дойдоха при Исус и казаха: „Къде искаш да ти приготвим да ядеш пасхалната вечеря?“
18 Исус отговори: „Идете в града при един човек, когото познавам, и му кажете: «Учителят заръча: Определеното време наближава. Ще празнувам Пасха с учениците си в твоя дом.»“
19 Учениците направиха както им каза Исус и приготвиха пасхалното ядене.
20 Вечерта Исус седеше на масата с дванадесетте си ученика. 21 Докато се хранеха, той каза: „Истина ви казвам: един от вас ще ме предаде!“
22 Учениците много се наскърбиха и един след друг започнаха да го питат: „Господи, не съм аз, нали?“
23 Исус отговори: „Ще ме предаде този, който е натопил ръката си в блюдото заедно с мен. 24 Човешкият Син ще си иде, точно както казват Писанията за него, но горко на онзи, който го предаде. За този човек щеше да бъде по-добре никога да не се беше раждал.“
25 Юда, който щеше да го предаде, попита: „Не съм аз, нали, Учителю?“
Исус отговори: „Сам го каза.“
Господната вечеря
(Мк. 14:22-26; Лк. 22:15-20; 1 Кор. 11:23-25)
26 Докато се хранеха, Исус взе хляба, благодари на Бога и го разчупи. После го даде на учениците си и каза: „Вземете и яжте. Това е моето тяло.“
27 След това взе чашата, благодари на Бога и я даде на учениците, като им каза: „Нека всеки от вас пие, 28 защото това е моята кръв на завета, който Бог сключва с вас. Тя се пролива за много хора, за да бъдат простени греховете им. 29 Казвам ви: няма вече да пия от това вино до онзи ден, в който ще пия с вас ново вино в царството на моя Баща.“
30 След това изпяха един химн и отидоха на Елеонската планина.
Исус предсказва отричането на Петър
(Мк. 14:27-31; Лк. 22:31-34; Йн. 13:36-38)
31 Исус каза на учениците: „Заради това, което ще ми се случи, тази нощ всички вие ще се разбягате и ще ме изоставите, защото Писанието казва:
„Ще убия овчаря
и овцете ще се разбягат.“(A)
32 Но след като бъда възкресен, ще отида в Галилея преди вас.“
33 Петър каза: „Дори всички останали да те изоставят заради това, което ще ти се случи, аз никога няма да те изоставя.“
34 Исус отвърна: „Истина ти казвам: тази нощ, преди да пропее петелът, три пъти ще си се отрекъл от мен.“
35 Но Петър му каза: „Никога няма да се отрека от теб, дори ако трябва да умра заедно с теб.“ Същото заявиха и всички останали ученици.
Исус се моли сам
(Мк. 14:32-42; Лк. 22:39-46)
36 Тогава Исус отиде с тях на едно място, наречено Гетсимания, и им каза: „Поседете тук, докато отида там да се помоля.“ 37 После взе със себе си Петър и двамата Зеведееви синове и започна да тъгува и да се терзае. 38 Каза им: „Душата ми се раздира от скръб. Останете тук и бъдете нащрек заедно с мен.“
39 След това Исус се отдалечи малко от тях, падна по очи и започна да се моли: „Отче мой, ако е възможно, нека тази чаша ме отмине! Но направи така, както искаш ти, а не както искам аз.“ 40 След това се върна при учениците си и ги завари заспали. Той каза на Петър: „Нима не можахте един час да останете нащрек заедно с мен? 41 Бъдете нащрек и се молете, за да не се поддадете на изкушение. Духът ви иска да извърши онова, което е правилно, но тялото ви е слабо.“
42 За втори път Исус се отдалечи и започна да се моли: „Отче мой, ако не е възможно тази чаша да ме отмине, без да я изпия, моля се волята ти да се изпълни.“
43 След това се върна при учениците си и отново ги завари заспали, защото клепачите им бяха натежали. 44 Той ги остави и отиде да се моли за трети път, като каза същите думи.
45 След това се върна при учениците си и каза: „Още ли спите и си почивате? Дойде времето Човешкият Син да бъде предаден в ръцете на грешни хора. 46 Станете! Да вървим. Ето — идва този, който ще ме предаде!“
Исус е арестуван
(Мк. 14:43-50; Лк. 22:47-53; Йн. 18:3-12)
47 Докато Исус казваше това, дойде Юда — един от дванадесетте ученика. С него имаше много хора с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници и старейшините на народа. 48 Този, който щеше да го предаде, се беше уговорил с тях да им даде знак: „Когото целуна, той е. Него хванете!“ 49 Юда се приближи до Исус и му каза: „Здравей, Учителю!“ И го целуна.
50 Исус отговори: „Приятелю, направи това, за което си дошъл.“
Тогава мъжете се приближиха, сграбчиха Исус и го арестуваха. 51 Когато се случи това, един от учениците му изтегли ножа си, удари с него слугата на първосвещеника и му отряза ухото.
52 Исус му каза: „Прибери ножа си на мястото му. Който вади нож, от нож умира. 53 Нима мислиш, че не мога да помоля моя Баща и той незабавно да изпрати повече от дванадесет легиона ангели да ми помогнат? 54 Но как тогава ще се изпълни казаното в Писанията, че всичко трябва да стане по този начин?“
55 След това Исус каза на тълпите хора: „Идвате да ме хванете с ножове и сопи, сякаш съм престъпник. Всеки ден седях в храма и поучавах, но не ме арестувахте. 56 Всичко това обаче става, за да се изпълни писаното от пророците.“ Тогава всички ученици го оставиха и избягаха.
Исус пред юдейските водачи
(Мк. 14:53-65; Лк. 22:54-55,63-71; Йн. 18:13-14,19-24)
57 Хората, които арестуваха Исус, го отведоха в дома на първосвещеника Каяфа, където се бяха събрали законоучителите и старейшините. 58 Петър следваше Исус на разстояние и влезе след него в двора на първосвещеника, където седна със стражите, за да види какво ще стане.
59 Главните свещеници и целият Синедрион се опитваха да намерят лъжесвидетели срещу Исус, за да могат да го убият. 60 Много хора дойдоха и дадоха лъжливи показания, но въпреки това съветът не можеше да намери причина да го убие. Накрая дойдоха двама души 61 и заявиха: „Този човек каза: «Мога да разруша Божия храм и да го построя отново за три дни.»“
62 Тогава първосвещеникът се изправи и каза на Исус: „Тези хора свидетелстват срещу теб. Няма ли да кажеш нещо за това, в което те обвиняват?“ 63 Но Исус не отговори.
Първосвещеникът отново му каза: „Заклевам те в живия Бог! Кажи ни, ти ли си Месията, Божият Син?“
64 Исус отговори: „Сам го каза. Но казвам ви: отсега нататък ще виждате Човешкия Син да седи от дясната страна на Всемогъщия и да идва на небесните облаци.“
65 Тогава първосвещеникът разкъса дрехите си[a] и каза: „Този човек богохулства! Нима ни са нужни други свидетели? Току-що чухте богохулството. 66 Какво отсъждате?“
Юдеите отговориха: „Той е виновен и трябва да умре.“
67 И започнаха да го заплюват в лицето, да го бият с юмруци и да му удрят плесници. 68 „Покажи ни, че си пророк, ти, който твърдиш, че си Месията! Отгатни кой те удари!“ — казваха те.
Петър се отрича от Исус
(Мк. 14:66-72; Лк. 22:56-62; Йн. 18:15-18,25-27)
69 През това време Петър седеше в двора. Една прислужница се приближи до него и каза: „Ти също беше с Исус от Галилея.“
70 Но Петър отрече пред всички с думите: „Не зная за какво говориш.“
71 След това излезе от двора, а на вратата го видя друга прислужница, която каза пред хората там: „Този човек беше с Исус от Назарет.“
72 И още веднъж Петър отрече, като се закле: „Не познавам този човек!“
73 Малко след това няколко души, които стояха там, се приближиха до Петър и му казаха: „Ти наистина си един от онези, които го следваха. Начинът, по който говориш, те издава.“
74 Тогава той започна да се проклина и да им се кълне: „Не познавам този човек!“ Точно тогава пропя петел. 75 Петър си спомни какво му беше казал Исус: „Преди да пропее петелът, ще си се отрекъл от мен три пъти.“ После излезе навън и горчиво заплака.
Исус е отведен пред Пилат
(Мк. 15:1; Лк. 23:1-2; Йн. 18:28-32)
27 Рано на другата сутрин всички главни свещеници и старейшини на народа свикаха съвет, на който решиха да убият Исус. 2 Вързаха го и го отведоха при губернатора Пилат.
Юда се самоубива
(Д.А. 1:18-19)
3 А Юда, който го беше предал, видя, че Исус е осъден и се разкая за стореното. Той върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините 4 и каза: „Извърших грях, като предадох на смърт невинен човек!“
Те отговориха: „Че какво ни е на нас? Ти му мисли.“
5 Тогава Юда захвърли парите в храма, излезе навън и се обеси.
6 Главните свещеници взеха сребърните монети и казаха: „Нашият закон не позволява да сложим тези пари в храмовата кутия за дарения, защото с тях е платена смъртта на човек.“ 7 И решиха да купят с тях едно място, наречено „Грънчарова нива“, за да погребват там чужденците. 8 Ето защо тази нива и до ден днешен е известна като „Кръвна нива“. 9 Така се изпълни пророчеството, казано от Еремия:
„Те взеха тридесетте сребърника — цената, която израелтяните решиха да платят за него — 10 и купиха с тях грънчаровата нива, както Господ ми заповяда.“[b]
Пилат разпитва Исус
(Мк. 15:2-5; Лк. 23:3-5; Йн. 18:33-38)
11 Исус застана пред губернатора Пилат, който го попита: „Ти ли си царят на юдеите?“
Исус отговори: „Сам го казваш.“
12 Но когато главните свещеници и старейшините го обвиняваха, той мълчеше.
13 Тогава Пилат му каза: „Не чуваш ли в колко много неща те обвиняват?“
14 Но Исус не отговори на нито едно обвинение и Пилат остана много изненадан.
Исус е осъден на смърт
(Мк. 15:6-15; Лк. 23:13-25; Йн. 18:39–19:16)
15 Всяка година на празника Пасха управникът освобождаваше по един затворник, когото хората посочваха. 16 По това време в затвора се намираше един известен престъпник на име Варава.[c] 17 Когато тълпата се събра, Пилат ги попита: „Кого искате да ви освободя: Варава или Исус, наречен Месията?“ 18 Той знаеше, че хората бяха предали Исус, защото му завиждаха.
19 Докато Пилат седеше в съда, жена му му изпрати съобщение, в което казваше: „Остави този невинен човек на мира. Снощи сънувах сън за него, който много ме разтревожи.“
20 Но главните свещеници и старейшините убедиха тълпите да поискат Варава да бъде освободен, а Исус — убит.
21 Пилат каза: „При мен са Варава и Исус. Кого искате да ви освободя?“
„Варава!“ — отвърнаха хората.
22 Пилат попита: „А какво да правя с Исус, наречен Месията?“
Всички отговориха: „Разпъни го на кръст!“
23 „Защо искате да го убия? — попита Пилат. — Какво престъпление е извършил?“
Хората започнаха да викат още по-силно: „Разпъни го на кръст!“
24 Пилат видя, че няма смисъл да продължава и че се надигат размирици. Тогава взе вода, изми ръцете си пред тълпата и каза: „Не съм виновен за смъртта на този човек. Вие сте тези, които я искат.“
25 Тълпата отговори: „Нека кръвта му тежи на нас и нашите деца.“
26 Тогава Пилат им освободи Варава и нареди да накажат Исус с бой с камшик, след което го предаде, за да бъде разпънат на кръст.
Войниците на Пилат издевателстват над Исус
(Мк. 15:16-20; Йн. 19:2-3)
27 След това войниците на Пилат отведоха Исус в двореца на губернатора и целият полк се събра около него. 28 Свалиха дрехите му и го наметнаха с алена мантия. 29 После сплетоха венец от тръни и го сложиха на главата му, а в дясната му ръка поставиха тръстика. След това коленичиха пред него и подигравателно казваха: „Да живее царят на юдеите!“ 30 Заплюваха го, а след това взеха тръстиката и го заудряха с нея по главата. 31 Когато се поругаха с него, те му свалиха мантията, облякоха го отново в неговите дрехи и го отведоха да бъде разпънат на кръст.
Исус е разпънат на кръст
(Мк. 15:21-32; Лк. 23:26-43; Йн. 19:17-27)
32 По пътя видяха един човек от Киринея на име Симон и го накараха да носи кръста на Исус. 33 Когато стигнаха до мястото, наречено Голгота, което означава „Лобно място“, 34 войниците дадоха на Исус да пие вино, смесено с жлъчка, но след като го опита, той отказа да го изпие. 35 Приковаха го на един кръст, после си поделиха дрехите му, като хвърлиха жребий,[d] 36 и седнаха там, за да го пазят. 37 Над главата му сложиха надпис с отправеното срещу него обвинение: „това е исус, царят на юдеите.“ 38 Заедно с него бяха разпънати двама разбойника — единият от дясната, а другият от лявата му страна. 39 Хората, които минаваха оттам, го обиждаха, поклащаха глави 40 и казваха: „Ти, който щеше да събаряш храма и да го строиш отново за три дни, я спаси себе си сега! Слез от кръста, ако си Божият Син!“
41 Главните свещеници, законоучителите и юдейските старейшини също бяха там и се присмиваха на Исус: 42 „Другите спасяваше, а себе си не може да спаси! Нали е царят на Израел? Нека сега слезе от кръста и ще му повярваме! 43 Като толкова уповаваше на Бога, нека сега Бог го избави, ако наистина му е скъп. Нали сам казваше: «Аз съм Божият Син!»“ 44 Разбойниците, разпънати заедно с него, също го обсипваха с обиди.
Исус умира
(Мк. 15:33-41; Лк. 23:44-49; Йн. 19:28-30)
45 По обяд над цялата страна се спусна мрак, който не се вдигна три часа. 46 Около три часа Исус извика високо: „Или, Или, лама савахтани?“,(B) което значи: „Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?“
47 Някои от онези, които стояха там, чуха това и казаха: „Вика Илия.“[e]
48 Един от тях веднага изтича, напои с оцет една гъба и като я набучи на тръстикова пръчка, даде на Исус да пие от нея. 49 Но другите хора казаха: „Остави го! Нека да видим дали Илия ще дойде да го спаси.“
50 Исус извика високо още веднъж и след това издъхна.
51 В този момент завесата в храма се раздра на две от горе до долу. Земята се разтърси и скалите се напукаха. 52 Гробовете се отвориха и много от Божиите хора, които бяха умрели, възкръснаха. 53 Те излязоха от гробовете и след като Исус възкръсна, отидоха в святия град и се явиха на много хора.
54 Стотникът и войниците, които пазеха Исус, видяха земетресението и всичко, което стана. Те много се изплашиха и казаха: „Той наистина бе Божий Син!“
55 Много жени стояха там и гледаха отдалеч. Това бяха жените, които бяха следвали Исус от Галилея, за да се грижат за него. 56 Там бяха Мария Магдалина, Мария — майката на Яков и Йосиф, и майката на Зеведеевите синове.
Погребението на Исус
(Мк. 15:42-47; Лк. 23:50-56; Йн. 19:38-42)
57 Същата вечер в Ерусалим дойде един богат човек от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Исус. 58 Той отиде при Пилат и поиска тялото на Исус. Пилат нареди на войниците да му го дадат. 59 Тогава Йосиф взе тялото, зави го в ново ленено платно 60 и го положи в своята нова, наскоро изсечена в скалата гробница. 61 Мария Магдалина и другата Мария останаха да седят пред гробницата.
Гробницата на Исус се охранява
62 Беше Подготвителен ден. На следващия ден главните свещеници и фарисеите се срещнаха с Пилат 63 и му казаха: „Господарю, спомняме си, че докато беше още жив, този самозванец каза: „След три дни ще възкръсна.“ 64 Дай заповед да пазят гробницата, докато минат три дни, защото учениците му може да дойдат и да откраднат тялото, а след това да кажат на хората: „Той възкръсна от мъртвите.“ Тази последна лъжа ще бъде по-лоша от онова, което говореха за него по-рано.“
65 Пилат им каза: „Вземете няколко войника и идете да пазите гробницата както знаете.“ 66 Те отидоха на гробницата, запечатаха входа и поставиха там стража.
Пилат разпитва Исус
(Мк. 15:2-5; Лк. 23:3-5; Йн. 18:33-38)
11 Исус застана пред губернатора Пилат, който го попита: „Ти ли си царят на юдеите?“
Исус отговори: „Сам го казваш.“
12 Но когато главните свещеници и старейшините го обвиняваха, той мълчеше.
13 Тогава Пилат му каза: „Не чуваш ли в колко много неща те обвиняват?“
14 Но Исус не отговори на нито едно обвинение и Пилат остана много изненадан.
Исус е осъден на смърт
(Мк. 15:6-15; Лк. 23:13-25; Йн. 18:39–19:16)
15 Всяка година на празника Пасха управникът освобождаваше по един затворник, когото хората посочваха. 16 По това време в затвора се намираше един известен престъпник на име Варава.[a] 17 Когато тълпата се събра, Пилат ги попита: „Кого искате да ви освободя: Варава или Исус, наречен Месията?“ 18 Той знаеше, че хората бяха предали Исус, защото му завиждаха.
19 Докато Пилат седеше в съда, жена му му изпрати съобщение, в което казваше: „Остави този невинен човек на мира. Снощи сънувах сън за него, който много ме разтревожи.“
20 Но главните свещеници и старейшините убедиха тълпите да поискат Варава да бъде освободен, а Исус — убит.
21 Пилат каза: „При мен са Варава и Исус. Кого искате да ви освободя?“
„Варава!“ — отвърнаха хората.
22 Пилат попита: „А какво да правя с Исус, наречен Месията?“
Всички отговориха: „Разпъни го на кръст!“
23 „Защо искате да го убия? — попита Пилат. — Какво престъпление е извършил?“
Хората започнаха да викат още по-силно: „Разпъни го на кръст!“
24 Пилат видя, че няма смисъл да продължава и че се надигат размирици. Тогава взе вода, изми ръцете си пред тълпата и каза: „Не съм виновен за смъртта на този човек. Вие сте тези, които я искат.“
25 Тълпата отговори: „Нека кръвта му тежи на нас и нашите деца.“
26 Тогава Пилат им освободи Варава и нареди да накажат Исус с бой с камшик, след което го предаде, за да бъде разпънат на кръст.
Войниците на Пилат издевателстват над Исус
(Мк. 15:16-20; Йн. 19:2-3)
27 След това войниците на Пилат отведоха Исус в двореца на губернатора и целият полк се събра около него. 28 Свалиха дрехите му и го наметнаха с алена мантия. 29 После сплетоха венец от тръни и го сложиха на главата му, а в дясната му ръка поставиха тръстика. След това коленичиха пред него и подигравателно казваха: „Да живее царят на юдеите!“ 30 Заплюваха го, а след това взеха тръстиката и го заудряха с нея по главата. 31 Когато се поругаха с него, те му свалиха мантията, облякоха го отново в неговите дрехи и го отведоха да бъде разпънат на кръст.
Исус е разпънат на кръст
(Мк. 15:21-32; Лк. 23:26-43; Йн. 19:17-27)
32 По пътя видяха един човек от Киринея на име Симон и го накараха да носи кръста на Исус. 33 Когато стигнаха до мястото, наречено Голгота, което означава „Лобно място“, 34 войниците дадоха на Исус да пие вино, смесено с жлъчка, но след като го опита, той отказа да го изпие. 35 Приковаха го на един кръст, после си поделиха дрехите му, като хвърлиха жребий,[b] 36 и седнаха там, за да го пазят. 37 Над главата му сложиха надпис с отправеното срещу него обвинение: „това е исус, царят на юдеите.“ 38 Заедно с него бяха разпънати двама разбойника — единият от дясната, а другият от лявата му страна. 39 Хората, които минаваха оттам, го обиждаха, поклащаха глави 40 и казваха: „Ти, който щеше да събаряш храма и да го строиш отново за три дни, я спаси себе си сега! Слез от кръста, ако си Божият Син!“
41 Главните свещеници, законоучителите и юдейските старейшини също бяха там и се присмиваха на Исус: 42 „Другите спасяваше, а себе си не може да спаси! Нали е царят на Израел? Нека сега слезе от кръста и ще му повярваме! 43 Като толкова уповаваше на Бога, нека сега Бог го избави, ако наистина му е скъп. Нали сам казваше: «Аз съм Божият Син!»“ 44 Разбойниците, разпънати заедно с него, също го обсипваха с обиди.
Исус умира
(Мк. 15:33-41; Лк. 23:44-49; Йн. 19:28-30)
45 По обяд над цялата страна се спусна мрак, който не се вдигна три часа. 46 Около три часа Исус извика високо: „Или, Или, лама савахтани?“,(A) което значи: „Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?“
47 Някои от онези, които стояха там, чуха това и казаха: „Вика Илия.“[c]
48 Един от тях веднага изтича, напои с оцет една гъба и като я набучи на тръстикова пръчка, даде на Исус да пие от нея. 49 Но другите хора казаха: „Остави го! Нека да видим дали Илия ще дойде да го спаси.“
50 Исус извика високо още веднъж и след това издъхна.
51 В този момент завесата в храма се раздра на две от горе до долу. Земята се разтърси и скалите се напукаха. 52 Гробовете се отвориха и много от Божиите хора, които бяха умрели, възкръснаха. 53 Те излязоха от гробовете и след като Исус възкръсна, отидоха в святия град и се явиха на много хора.
54 Стотникът и войниците, които пазеха Исус, видяха земетресението и всичко, което стана. Те много се изплашиха и казаха: „Той наистина бе Божий Син!“
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center