Revised Common Lectionary (Complementary)
143 (По слав. 142). Давидов псалом. Господи, послушай молитвата ми, дай ухо на молбите ми; Отговори ми според верността Си и според правдата Си.
2 И не влизай в съд със слугата Си; Защото пред Тебе няма да се оправдае ни един жив човек.
3 Защото неприятелят подгони душата ми, Удари о земята живота ми, Турил ме е да живея в тъмни места, Както ония, които са отдавна умрели.
4 Защото духът ми до ден изнемогва в мене, Сърцето ми е съвсем усамотено.
5 Спомням си древните дни, Размишлявам за всичките Твои дела, Поучавам се в творенията на ръцете Ти.
6 Простирам ръцете си към Тебе; Душата ми жадува за Тебе като безводна земя. (Села).
7 Скоро ме послушай, Господи; духът ми чезне; Не скривай лицето Си от мене, Да не би да се уподобя на ония, които слизат в рова.
8 Дай ми да чуя рано гласа на милосърдието Ти, Защото на Тебе уповавам; Дай ми да зная пътя, по който трябва да ходя, Защото към Тебе издигам душата си.
9 Избави ме, Господи, от неприятелите ми; Към Тебе прибягвам, за да ме скриеш.
10 Научи ме да изпълнявам волята Ти, защото Ти си мой Бог; Благият Твой Дух нека ме води в земята на правдата.
11 Господи, съживи ме заради името Си; Според правдата Си изведи душата ми из утеснение.
12 И според милосърдието Си отсечи неприятелите ми, И погуби всички, които притесняват душата ми, Защото аз съм Твой слуга.
18 И когато порасна детето, излезе един ден към баща си при жетварите.
19 И рече на баща си: Главата ми! главата ми! А той рече на един от момците: Занеси го при майка му.
20 И като го взе занесе го при маяка му; и детето седна на коленете й до пладне, и тогава умря.
21 И тя се качи та го положи на леглото на Божия човек, и като зетвори вратата след него, излезе.
22 Тогава повика мъжа си и рече: Изпрати ми, моля, един от момците и една от ослиците, за да тичам при Божия човек и да се върна.
23 А той рече: Защо да отидеш днес при него? не е нито нов месец, нито събота. А тя рече: Бъди спокоен.
24 Тогава оседла ослицата, и рече на слугата си: Карай и бързай; не забравяй карането заради мене освен ако ти заповядвам.
25 И тъй, стана та отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя от далеч, рече на слугата си Гиезия: Ето там сунамката!
26 Сега, прочее, тичай да я посрещнеш и кажи й: Добре ли си? добре ли е мъжът ти? Дабре ли е детето? А тя отговори: Добре.
27 А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му; а Гиезий се приближи, за да я оттласне. Но Божият човек рече: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея: А Господ е скрил причината от мене, и не ми я е явил.
28 А тя рече: Искала ли съм син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи?
29 Тогава Елисей рече на Гиезия: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка, та иди; ако срещнеш човек, да го не поздравиш, а ако те поздрави някой, да ме не отговаряш; и положи тоягата ми върху лицето на детето.
30 А майката на детето рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, той стана та отиде подир нея.
31 А Гиезия мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но нямаше ни глас, нито слушане. Затова се върна да го посрещне и му извести казвайко: Детето не се събуди.
32 И когато влезе Елисей в къщата, ето детето умряло, положено на леглото му.
33 Влезе, прочее, та затвори вратата зат тях двамата, и помоли се Господу.
34 Тогава се качи та легна върху детето, и като тури устата си върху неговите уста, и рацете си върху неговите ръце простря се върху него; и стопли се тялото на детето.
35 После се оттегли та ходеше насам натам из къщата, тогава пак се качи та се простря върху него; и детето кихна седем пъти, и детето отвори очите си.
36 И Елисай извика Гиезия и рече: Повикай тая сунамка. И повика я; и когато влезе при него, рече й: Вземи сина си.
37 И тя влезе, падна на нозете му та се поклони до земята, и дигна сина си те излезе.
2 И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове,
2 в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действува в синовете на непокорството;
3 между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите.
4 Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби,
5 даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени),
6 и, като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса;
7 за да показва през идните векове премногото богатства на Своята благодат чрез добрината Си към нас в Христа Исуса.
8 Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами нас; това е дар от Бога;
9 не чрез дела, за да се не похвали никой.
10 Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.