Revised Common Lectionary (Complementary)

72 (По слав. 71). <Псалом> за Соломона {Псал. 127, надписът.} Боже, дай Твоето правосъдие на царя, И правдата Си на царския син,

² За да съди Твоите люде с правда, И угнетените Ти с правосъдие.

³ Планините ще донесат мир на людете, И хълмовете <мир> с правда.

⁴ Той ще съди справедливо угнетените между людете, Ще избави чадата на немотните, и ще смаже насилника

⁵ Ще Ти се боят догде трае слънцето, И догде <съществува> луната, из родове в родове.

⁶ Той ще слезе като дъжд на окосена ливада, Като ситен дъжд, който оросява земята.

⁷ В неговите дни ще цъфти праведният, И мир ще изобилва докато трае луната.

¹⁸ Благословен да е Господ Бог Израилев, Който Един прави чудеса;

¹⁹ И благословено да бъде славното Негово име до века: И нека се изпълни със славата Му цялата земя. Амин и амин.

40 Утешавайте, утешавайте людете Ми, Казва вашият Бог.

² Говорете по сърцето на Ерусалим, и извикайте към него, Че времето на воюването му се изпълни, Че беззаконието му се прости; Защото взе от ръката Господна Двойно <наказание> за всичките си грехове.

³ Глас на един който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, Направете в безводното място прав друм за нашия Бог.

⁴ Всяка долина ще се издигне, И всяка планина и хълм ще се сниши; Кривите <места> ще станат прави, И неравните места поле;

⁵ И славата Господна ще се яви, И всяка твар купно ще я види; Защото устата Господни изговориха това.

⁶ Глас на един, който казва: Провъзгласи! И отговори се {Или: И рекох.}: Що да провъзглася? - Всяка твар е трева, И всичката й слава като полския цвят;

⁷ Тревата съхне, цветът вехне; Защото дишането Господно духа върху него; Наистина людете са трева!

⁸ Тревата съхне, цветът вехне, Но словото на нашия Бог ще остане до века.

⁹ Ти, който носиш благи вести на Сион, Изкачи се на високата планина; Ти, който носиш благи вести на Ерусалим, Издигни силно гласа си; Издигни го, не бой се, Кажи на Юдовите градове: Ето вашият Бог!

¹⁰ Ето, Господ Иеова ще дойде със сила, И мишцата Му ще владее за него; Ето, наградата Му е с него, И въздаянието Му пред него.

¹¹ Той ще пасе стадото Си като овчар, Ще събере агнетата с мишцата Си, Ще ги носи в пазухата Си, И ще води полека доещите.

¹⁹ И ето, свидетелството, <което> Иоан <даде>, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го попитат: Ти кой си?

²⁰ Той изповяда, и не отрече, а изповяда: Не съм аз Христос.

²¹ И попитаха го: Тогава що? Илия ли си? И каза: Не съм. Пророк ли си? И отговори: Не съм.

²² На това му рекоха: Кой си? за да дадем отговор на ония, които са ни пратили. Що казваш за себе си?

²³ Той рече: Аз съм "глас на едного, който вика в пустинята; Прав правете пътя за Господа", както рече пророк Исаия.

²⁴ А изпратените бяха от фарисеите.

²⁵ И попитаха го, като му рекоха: А защо кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито пророкът?

²⁶ В отговор Иоан им рече: Аз кръщавам с вода. Посред вас стои Един, Когото вие не познавате,

²⁷ Онзи, Който иде подир мене, [Който преден ми биде], Комуто аз не съм достоен да развържа ремика на обущата Му.

²⁸ Това стана във Витавара отвъд Иордан, дето Иоан кръщаваше.