Revised Common Lectionary (Complementary)

124 (По слав. 123). Давидова песен на възкачванията. Ако не беше Господ с нас, (Нека рече сега Израил),

² Ако не беше Господ с нас, Когато се надигнаха човеци против нас,

³ Тогава те биха ни погълнали живи, Когато яростта им пламтеше против нас, -

⁴ Тогава водите биха ни потопили, Пороят би преминал върху душата ни, -

⁵ Тогава надигнатите води Биха преминали върху душата ни.

⁶ Благословен да е Господ, Който не ни предаде в зъбите им като лов!

⁷ Душата ни се избави като птица от примката на ловците; Примката се строши, и ние се избавихме.

⁸ Помощта ни е в името на Господа, Който направи небето и земята.

9 В това време Бог благослови Ноя и синовете му, като им каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете земята.

² Ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички въздушни птици; те са всичко, що пълзи по земята и с всички морски риби, са предадени в ръцете ви.

³ Всичко живо, що се движи ще ви бъде за храна; давам ви всичко също, както <дадох> зелената трева.

⁴ Месо обаче с живота му, <то ест>, с кръвта му, да не ядете.

⁵ А вашата кръв, <кръвта> на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! от брата на всеки човек, ще изискам живота на човека.

⁶ Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ направи Бог човека.

⁷ А вие, плодете се и се размножавайте, разплодете се по земята и умножавайте се по нея.

⁸ После Бог говори на Ноя и на синовете му с него, казвайки:

⁹ Вижте, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви подир вас;

¹⁰ и с всичко живо, що е с вас, - птиците, добитъкът и всичките земни животни, които са с вас, да! с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега.

¹¹ Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята.

¹² Бог рече още: Ето белегът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас и всичко живо, което е с вас:

¹³ поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде белег на завет между Мене и земята.

¹⁴ Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака;

¹⁵ и ще спомня завета Си, който е между Мене и вас и всичко живо от всяка твар; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка твар.

¹⁶ Дъгата ще бъде в облака; и ще я гледам, за да си напомням всегдашния завет между Бога и всичко живо от всяка твар, което е на земята.

¹⁷ Каза Бог на Ноя: Това е белегът на завета, който установих между Мене и всяка твар, която е на земята.

³² И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците;

³³ които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове,

³⁴ угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.

³⁵ Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени.

³⁶ Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници;

³⁷ с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания;

³⁸ те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята,

³⁹ Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствувани чрез вярата им, <пак> не получиха <изпълнението на> обещанието,

⁴⁰ да не би да постигнат в съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.