Revised Common Lectionary (Complementary)
123 (По слав. 122). Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата.
2 Ето, както очите на слугите <гледат> към ръката на господаря им, Както очите на слугинята към ръката на господарката й. Така <гледат> нашите очи към Господа нашия Бог, Докле се смили за нас.
3 Смили се за нас, Господи, смили се за нас, Защото се преситихме от презрение.
4 Пресити се душата ни От надуването на охолните, И от презрението на горделивите.
25 Тогава шуахецът Валдат в отговор рече: -
2 Господството и страховдъхновението принадлежат Нему; Прави мир във висините Си.
3 Имат ли брой войнствата Му? И върху кого не изгрява Неговата светлина?
4 И тъй, как може човек да е праведен пред Бога? Или как може да е чист роденият от жена?
5 Ето, и самата луна не е светла, И звездите не са чисти, пред Него,
6 Колко по-малко гадината човек, И червеят човешки син!
26 А Иов в отговор рече: -
2 Каква помощ си дал ти на немощния! Как си спасил безсилната мишца!
3 Как си съветвал оня, който няма мъдрост! И какъв здрав разум си изсипал!
4 Към кого си отправил думи? И чий дух те е вдъхновявал {Еврейски: Е излязъл от тебе.}?
5 <Пред Него> мъртвите треперят Под водите и обитателите им.
6 Преизподнята е гола пред Него, И Авадон {Т.е., Гибелта.} няма покрив.
7 Простира севера върху празния простор; Окача земята на нищо.
8 Връзва водите в облаците Си; Но облак не се продира изпод тях.
9 Покрива лицето на престола Си Като простира облака Си върху него.
10 Обиколил е водите с граница Дори до краищата на светлината и на тъмнината.
11 Небесните стълбове треперят И ужасяват се от смъмрянето Му.
12 Развълнува морето със силата Си; И с разума Си поразява Рахав {Баснословно чудовище.}.
13 Чрез духа Си украсява небесата; Ръката Му пробожда бягащия змей {Баснословният причинител на затъмненията на небесните тела.}.
14 Ето, тия са само краищата на пътищата Му; И колко малко шепнене <ни дават да> чуем за Него! А гърма на силата Му, кой може да разбере?
19 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши.
20 Защото Отец люби Сина, и Му показва все що върши сам; ще Му показва и от тия по-големи работи, за да се чудите вие.
21 Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска.
22 Защото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички,
23 за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.
24 Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.
25 Истина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят ще живеят.
26 Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;
27 и дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син.
28 Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му,
29 и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.
© 1995-2005 by Bibliata.com