Revised Common Lectionary (Complementary)
32 (По слав. 31). Давидов псалом. Поучение. Блажен <оня>, чието престъпление е простено, Чийто грях е покрит.
2 Блажен оня човек, комуто Господ не вменява беззаконие, И в чийто дух няма измама.
3 Когато мълчах, овехтяха костите ми От охкането ми всеки ден;
4 Понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мене, Влагата ми се обърна на лятна суша. (Села).
5 Признах греха си пред Тебе, и беззаконието си не скрих; Рекох: Ще изповядам Господу престъпленията си; И Ти прости вината на греха ми. (Села).
6 Затова нещо нека Ти се моли всеки благочестив На време, когато може да се намери <то>; Наистина, когато големите води преливат Те няма да стигнат до него.
7 Ти си прибежище мое; Ти ще ме пазиш от скръб; С песни на избавление ще ме окръжаваш. (Села).
8 Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.
9 Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.
10 Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.
11 Адът и погибелта са <открити> пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада!
24 За разумния пътят на живота <върви> нагоре, За да се отклони от ада долу.
25 Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.
26 Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.
27 Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.
28 Сърцето на праведния обмисля <що> да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.
29 Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.
30 Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.
31 Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.
32 Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.
33 Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.
1 Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахаия:
2 Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.
3 Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.
4 Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.
5 Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.
6 Но, ако ни наскърбяват, <това е> за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, <това е> за вашата утеха [и спасение], която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.
7 И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата.
8 Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си;
9 даже ние сами <счетохме, че> бяхме приели смъртна присъда в себе си, - за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.
10 И Той ни избави от толкоз <близка> смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,
11 като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради <стореното> на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.
© 1995-2005 by Bibliata.com