Revised Common Lectionary (Complementary)

57 (По слав. 56). За първия певец, по не разорявай. Песен на Давида, когато побягна от Сауловото лице в пещерата {1 Цар. 21:1. 24:3. Псал. 142 надписа.}. Смили се за мене, о Боже, смили се за мене, Защото при Тебе прибягва душата ми; Да! под сянката на Твоите крила ще прибягна, Докато преминат <тия> бедствия.

² Ще викам към Всевишния Бог, Към Бога, Който действува за мене.

³ Ще прати от небесата и ще ме избави, <Когато ме> укорява оня, който иска да ме погълне. (Села). Бог ще изпрати милостта Си и истината Си.

⁴ Душата ми е всред лъвове; Лежа между пламнали човеци, <Между> човешки чада, чиито зъби са копия и стрели, И чиито език е остър меч.

⁵ Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти <нека бъде> по цялата земя.

⁶ Мрежи приготвиха за стъпките ми; Душата ми се е навела; Изкопаха пред мене яма; Те сами паднаха всред нея. (Села).

⁷ Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми; Ще пея, а още ще славословя.

⁸ Събуди се, душе моя {Еврейски: Славо моя.}; Събуди се, псалтирю и арфо; сам аз ще се събудя на ранина.

⁹ Ще Те хваля, Господи, между племената; Ще Те славословя между народите.

¹⁰ Защото Твоята милост е велика <дори> до небесата. И Твоята вярност до облаците.

¹¹ Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти <нека бъде> по цялата земя.

²³ И Авигея, като видя Давида побърза та слезе от осела, и падна пред Давида на лицето си, та се поклони до земята.

²⁴ И, като припадна при нозете му, рече: На мене, господарю мой, на мене нека бъде това нечестие; и нека говори, моля, слугинята ти в ушите ти; и послушай думите на слугинята си.

²⁵ Моля, нека господарят ми не обръща никакво внимание на тоя злонрав човек Навала; защото каквото е името му такъв е и той; Навал {Т.е., Безумен.} е името му, и безумие <обитава> в него; а пък аз, твоята слугиня, не видях момците на господаря си, които си пратил.

²⁶ Сега, прочее, господарю мой, <в името> на живия Господ и на живота на душата ти, понеже Господ те е въздържал от кръвопролитие и от самоотмъщаване с ръката ти, то вразите ти, и тия, които искат зло на господаря ми, нека бъдат като Навала.

²⁷ И сега тоя подарък {Еврейски: това благословение.}, който твоята слугиня донесе на господаря си, нека се даде на момците, които следват господаря ми.

²⁸ Прости, моля, грешката на слугинята си, защото Господ непременно ще направи за господаря ми твърд дом, понеже господарят ми воюва в Господните войни. И зло не се намери в тебе никога.

²⁹ И при все, че се е дигнал човек да те гони и да иска живота ти, пак животът на господаря ми ще бъде вързан във вързопа на живите при Господа твоя Бог; а животът на неприятелите ти Той ще изхвърли като отсред прашка.

³⁰ И когато Господ постъпи към господаря ми според всичките благости, които е говорил за тебе, и те постави управител над Израиля,

³¹ тогава това не ще ти бъде <причина за> съжаление, нито <причина> да се спъва сърцето на господаря ми, гдето си пролял невинна кръв, или гдето господарят ми е отмъстил сам за себе си; но когато Господ направи добро на господаря ми, тогава спомни слугинята си.

³² Тогава Давид каза на Авигея: Благословен да бъде Господ Израилевия Бог, Който те изпрати днес да ме посрещнеш;

³³ и благословен съвета ти; и благословена ти, която ме въздържа днес от кръвопролитие и от самоотмъщаване с ръката ми.

³⁴ Защото действително, <заклевам се> в живота на Господа Израилевия Бог, Който ме въздържа да не ти сторя зло, ако не беше побързала да дойдеш да ме посрещнеш, то до утрешната зора нямаше да остане на Навала нито едно мъжко.

³⁵ И така Давид взе от ръката й онова, що му бе донесла; и рече й: Иди в дома си с мир; виж, послушах думите ти и те приех.

⁷ И тъй, братя, останете твърди, до Господното пришествие. Ето земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и търпи за него докле получи и ранния и късния дъжд.

⁸ Останете и вие твърди, и укрепете сърцата си; защото Господното пришествие наближи.

⁹ Не роптайте един против друг, братя, за да не бъдете осъдени; ето, Съдията стои пред вратите.

¹⁰ Братя, вземете за пример на злострадание и на твърдост пророците, които говориха за Господното име.

¹¹ Ето, облажаваме ония, които са останали твърди. Чули сте за търпението на Иова {В изданието от 1940 г. - Иоана, печатна грешка.}, и видели сте сетнината <въздадена нему> от Господа, че Господ е много жалостив и милостив.

¹² А преди всичко, братя мои, не се кълнете нито в небето, нито в земята, нито в друга някоя клетва; но нека бъде вашето <говорене:> Да, да, и: Не, не, за да не паднете под осъждане.