Revised Common Lectionary (Complementary)

121 (По слав. 120). Песен на възкачванията. Издигам очите си към хълмовете, От гдето иде помощта ми.

² Помощта ми е от Господа, Който е направил небето и земята.

³ Той няма да остави да се поклати ногата ти; Оня, който те пази, няма да задреме.

⁴ Ето, няма да задреме нито ще заспи Оня, Който пази Израиля.

⁵ Господ ти е пазач; Господ е твой покров отдясно ти.

⁶ Слънцето няма да те повреди денем, Нито луната нощем.

⁷ Господ ще те пази от всяко зло; Ще пази душата ти.

⁸ Господ ще пази излизането ти и влизането ти От сега и до века.

¹¹ От наскърбена, смутена, безутешна, Ето, Аз ще постеля камъните ти в красиви цветове, И ще положа основите ти от сапфири;

¹² Ще направя кулите ти от рубини, Портите ти от антракс, И цялата ти ограда от отбрани камъни.

¹³ Всичките ти чада ще бъдат научени от Господа; И голям ще бъде мирът на чадата ти.

¹⁴ С правда ще се утвърдиш; Далеч ще бъдеш от угнетението, защото не ще се боиш, - <Далеч> от ужасяването, защото не ще се приближи до тебе.

¹⁵ Ето, всички може да се съберат против <тебе>, обаче, не чрез Мене; Всички ония, които се събират против тебе, ще паднат пред тебе.

¹⁶ Ето, Аз създадох ковача, Който раздухва въглищата в огъня И изковава оръдие за работата си; Аз създадох и разорителя за да съсипва.

¹⁷ Ни едно оръжие скроено против тебе не ще успее; И ще победиш всеки език, който би се повдигнал против тебе в съд. Това е наследството на слугите Господни, И правдата им е от Мене, казва Господ.

²² И тъй, Павел застана всред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.

²³ Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.

²⁴ Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове,

²⁵ нито Му са <потребни> служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко;

²⁶ направил е от една <кръв> всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като <им> е определил предназначени времена и пределите на заселищата им;

²⁷ за да търсят Бога, та дано биха Го <поне> напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас;

²⁸ защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме".

²⁹ И тъй, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък изработен с човешко изкуство и измишление.

³⁰ Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,

³¹ тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.

³² А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други рекоха: За тоя предмет пак ще те слушаме.

³³ И така Павел си излезе измежду тях.

³⁴ А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Ареопагит, още и една жена на име Дамар и други с тях.