Revised Common Lectionary (Complementary)

61 (По слав. 60). За първия певец, върху струнни инструменти. Давидов <псалом. >Послушай вика ми, Боже, Внимавай на молбата ми.

² От краищата на земята ще викам към Тебе, когато примира сърцето ми; Заведи ме на канарата, <която> е много висока за мене.

³ Защото Ти ми стана прибежище, Яка кула <за закрила> от неприятеля.

⁴ В шатъра Ти ще обитавам винаги; Ще прибягна под покрива на Твоите крила; (Села).

⁵ Защото Ти, Боже, си чул обреците ми, Дал си <ми> наследство каквото <даваш> на ония, които се боят от името Ти.

⁶ Ще притуриш дни върху дните на царя, <И> годините му като род върху род.

⁷ Той ще пребъдва пред Бога до века; Заповядай да го пазят милосърдието и верността.

⁸ Така ще славословя винаги Твоето име, Като изпълнявам обреците си всеки ден.

¹⁵ Тогава той се върна при Божия човек с цялата си дружина, и като дойде та застана пред него рече: Ето, сега узнах, че няма Бог в целия свят освен в Израиля; затова, моля, приеми сега подарък от слугата си.

¹⁶ А той каза: <Заклевам се в> живота на Господа, Комуто слугувам, не ща да приема. А той го принуждаваше да приеме; но отказа.

¹⁷ Тогава Нееман рече: Ако не то нека се даде, моля, на слугата ти товар за две мъски от <тая> пръст; защото слугата ти не ще вече да принася ни всеизгаряне, нито жертва на други богове освен на Господа.

¹⁸ Господ да прости това нещо на слугата ти, ако, когато влиза господарят ми в капището на Римона, за да се поклони там, и се подпира на ръката ми, се навеждам и аз в капището на Римона; като се навеждам в капището на Римона, Господ да прости това нещо на слугата ти!

¹⁹ И рече му: Иди с мир. И така, той отиде от него известно разстояние.

²⁴ Когато той така се защищаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.

²⁵ А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи.

²⁶ Защото и царят, комуто говоря дързостно, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.

²⁷ Царю Агрипо, вярваш ли пророците? Зная че ги вярваш.

²⁸ А Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана християнин!

²⁹ А Павел <рече>: Молил се бих Богу щото, било с малко, било с много, не само ти, но и всички които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия окови.