Revised Common Lectionary (Complementary)

1 Наложеното пророчество, което пророк Авакум <чу> във видение:

² До кога, Господи, ще викам, а Ти не щеш да слушаш? Викам към Тебе за насилие, но не щеш да избавиш.

³ Защо ми показваш беззаконие, И ме правиш да гледам извращение? Защото грабителство и насилие има пред мене, Има и каране, и препирня се повдига.

⁴ Затова законът е ослабнал, И правосъдието не излиза към победа; Защото нечестивите окръжават праведния, Та правосъдието излиза извратено.

2 На стражата си ще застана, Ще се изправя на кулата, И ще внимавам да видя какво ще ми говори Той, И какво да отговоря на изобличителя си.

² Господ в отговор ми рече: Напиши видението и изложи го ясно на дъсчици, За да може да се чете бърже.

³ Защото видението се отнася към едно определено <бъдеще> време, Но бърза към изпълнението си, и няма да излъже; Ако и да се бави, чакай го, Защото непременно ще дойде, няма да закъснее.

⁴ Ето, душата му се надигна, не е отдън права; А праведният ще живее чрез вярата си.

37 (По слав. 36). Давидов <псалом>. По Еврейски азбучен псалом, Не се раздразнявай поради злотворците, Нито завиждай на ония, които вършат беззаконие.

² Защото като трева скоро ще се окосят, И като зелена трева ще повехнат.

³ Уповавай на Господа и върши добро; <Така ще> населиш земята и <ще> се храниш с увереност.

⁴ Весели се, тъй също, в Господа; И Той ще ти даде попросеното от сърцето ти.

⁵ Предай на Господа пътя си; И уповавай на Него, и Той ще извърши <очакването ти;>

⁶ И ще направи да се яви правдата ти като светлината, И съдът ти като пладне.

⁷ Облегни се на Господа, и чакай Него; Не се раздразнявай поради този човек, който успява в пътя си Като извършва подлости.

⁸ Престани от негодуванието, и остави гнева; Не се раздразнявай, <понеже това води> само към злотворството.

⁹ Защото злотворците ще се изтребят; А ония, които чакат Господа, те ще наследят земята.

1 Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, за <прогласяване> обещания живот, който е в Христа Исуса.

² до Тимотея, възлюбеното ми чадо: Благодат, милост, мир <да бъде с тебе> от Бога Отца и от Христа Исуса, нашия Господ.

³ Благодаря Богу, Комуто още от прародителите си служа с чиста съвест, като непрестанно те споменавам в молитвите си,

⁴ и, като си спомням сълзите ти, копнея нощем и денем да те видя, за да се изпълня с радост.

⁵ Понеже ми е напомнено за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше в баба ти Лоида и в майка ти Евникия, а както съм уверен, и в тебе.

⁶ По тая причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце.

⁷ Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение.

⁸ И тъй, не се срамувай да свидетелствуваш за нашия Господ, нито <се срамувай> от мене - затворник за Него, но участвувай в страданията за благовестието по силата <дадена> от Бога,

⁹ Който ни е спасил и призвал със своето призвание, не според нашите дела, а според Своето намерение и според благодатта, дадена нам в Христа Исуса преди вечните времена,

¹⁰ а, която сега откри чрез явлението на нашия Спасител Христос Исус, Който унищожи смъртта и осия живот и безсмъртие чрез благовестието,

¹¹ на което аз бях поставен проповедник, апостол и учител;

¹² за която причина и страдам това. Но не се срамувам; защото зная в Кого съм повярвал, и съм уверен, че Той е силен да опази до оня ден онова, което съм му поверил.

¹³ Дръж образеца на здравите думи, които си чул от мене, във вяра и любов, която е в Христа Исуса.

¹⁴ Онова добро нещо, което ти е поверено, опази чрез Светия Дух, който живее в нас.

⁵ И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.

⁶ А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.

⁷ А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нивата: Влез да ядеш?

⁸ Напротив не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?

⁹ Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам].

¹⁰ Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме <само> това, което бяхме длъжни да извършим.