Revised Common Lectionary (Complementary)
4 Слушайте това, вие, които бихте поглъщали бедните, И бихте погубвали сиромасите на тая земя,
5 Казвайки: Кога ще мине новолунието, за да продадем жито, И съботата, за да изложим на продан пшеница, Като смалим ефата, уголемим сикъла, И мамим с лъжливи къпони? -
6 За да купим сиромасите с пари, И бедният за един чифт обуща, И да продадем отсевките на пшеницата?
7 Господ се закле в Оня, с когото Яков се слави, като рече: Наистина няма никога да забравя кое да било от делата им.
113 (По слав. 112). Алилуя. Хвалете слуги Господни, Хвалете името Господно.
2 Да бъде името Господно благословено От сега и до века.
3 От изгряването на слънцето до захождането му Името Господно е за хваление.
4 Господ е високо над всичките народи; Неговата слава е над небесата.
5 Кой е като Иеова нашият Бог, Който, макар седалището Му и да е на високо,
6 Пак се снисхождава да преглежда Небето и земята,
7 Въздига сиромаха от пръстта И възвишава немотния от бунището,
8 За да го тури да седне с първенци,, Да! с първенците на людете Му, -
9 Който настанява в дома бездетната, И я прави весела майка на деца. Алилуя.
2 И тъй, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения на всички човеци,
2 за царе и за всички, които са високопоставени, за да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност.
3 Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител,
4 Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината.
5 Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус,
6 Който, като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички;
7 за което аз бях поставен проповедник и апостол, (истина казвам не лъжа), учител на езичници във вярата и истината.
16 О Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.
2 И той го повика и му рече: Какво е това що слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.
3 Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е.
4 Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.
5 И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?
6 А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет.
7 После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет.
8 И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината.
9 И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши да ви приемат във вечните жилища.
11 И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?
12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?
13 Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.