Revised Common Lectionary (Complementary)
73 (По слав. 72). Асафов псалом*. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.
2 А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха. Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.
3 Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.
4 Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.
5 Не са в общите човешки трудове Нито са измъчвани, като другите човеци.
6 Затова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича като дреха.
7 Очите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.
8 Присмиват се и говорят нечестиво за насилие: Говорят горделиво,
9 Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.
10 Затова отбиват се при тях+ людете му; И вода с пълна чаша се изпива от тях.
11 И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?
12 Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!
13 Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,
14 Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.
15 Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;
16 И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,
17 До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.
18 Ти наистина си ги турил на плъзгави места, Тръшнал си ги на разорение.
19 Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.
20 Както се презира съновидение, когато се събуди някой, Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,
21 Но тогава моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.
22 До толкова бях обезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.
23 Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.
24 Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш в слава.
25 Кого имам на небето освен Тебе? И на земята не желая другиго освен Тебе.
26 Чезне плътта ми и сърцето ми; Но Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.
27 Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.
28 Но за мене е добре да се приближа при Бога; Тебе, Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.
6 Тогава Господ отговори на Иова из бурята, като каза:
7 Опаши сега кръста си като мъж; Аз ще те попитам, и ти Ми изявявай.
8 Дори не ще ли допускаш Моята съдба? Ще осъдиш ли Мене, за да оправдаеш себе си?
9 Или имаш ли мишца като Бога? И можеш ли да гърмиш с глас като Него?
10 Украси се сега с превъсходство и достолепие, И облечи се в чест и величие.
11 Изсипвай преливащия си гняв; И гледай на всеки горделив, и смирявай го;
12 Гледай на всеки горделив, и снишавай го; И стъпквай нечестивите на мястото им;
13 Скрий го купно в пръстта; Вържи лицата им в скрито място.
14 Тогава и Аз ще изповядам пред тебе, Че твоята десница може да те спаси.
42 Тогава Иов отговори Господу, казвайки:
2 Зная, че всичко можеш, И че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствувано.
3 Наистина, кой е този, който помрачава Твоя съвет неразумно. Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал, За неща пречудни за мене, които не съм познавал.
4 Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря; Ще Те попитам, и Ти ми изявявай.
5 Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, Но сега окото ми Те вижда;
6 Затова отричам се от думите си, И се кая в пръст и пепел.
31 [И Рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;
32 но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.
33 Петър Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.
54 И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.
55 И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.
56 И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.
57 А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.
58 След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.
59 И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него, защото е галилеянин.
60 А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И начаса, докато още говореше, един петел изпя.
61 И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петела днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
62 И излезе вън, та плака горко.