Revised Common Lectionary (Complementary)
73 (По слав. 72). Асафов Псалом {Псал. 50, надписът.}. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.
2 А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха, Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.
3 Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.
4 Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.
5 Не са в <общите> човешки трудове Нито са измъчвани, като <другите> човеци.
6 Затова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича <като> дреха.
7 Очите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.
8 Присмиват се и говорят нечестиво за насилие; Говорят горделиво,
9 Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.
10 Затова отбиват се при тях {Еврейски: Там.} людете му; И вода с пълна <чаша> се изпива от тях.
11 И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?
12 Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!
13 Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,
14 Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.
15 Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;
16 И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,
17 До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.
18 Ти наистина си ги турил на плъзгави <места>, Тръшнал си ги на разорение.
19 Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.
20 Както <се презира> съновидение, когато се събуди <някой, >Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,
21 Но <тогава> моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.
22 До толкова бях избезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.
23 Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.
24 Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш <в> слава.
25 Кого имам на небето <освен Тебе?> И на земята не желая <другиго> освен Тебе.
26 Чезне плътта ми и сърцето ми; <Но> Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.
27 Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.
28 Но за мене е добре да се приближа при Бога; <Тебе>, Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.
6 Тогава Господ отговори на Иова из бурята, като каза:
7 Опаши сега кръста си като мъж; Аз ще те попитам, и ти Ми изявявай.
8 Дори не ще ли допускаш Моята съдба? Ще осъдиш ли Мене, за да оправдаеш себе си?
9 Или имаш ли мишца като Бога? И можеш ли да гърмиш с глас като Него?
10 Украси се сега с превъзходство и достолепие, И облечи се в чест и величие.
11 Изсипвай преливащия си гняв; И гледай на всеки горделив, и смирявай го;
12 Гледай на всеки горделив, и снишавай го; И стъпквай нечестивите на мястото им;
13 Скрий ги купно в пръстта; Вържи лицата им в скритото <място>.
14 Тогава и Аз ще изповядам пред тебе, Че твоята десница може да те спаси.
42 Тогава Иов отговори Господу, казвайки:
2 Зная, че всичко можеш, И че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствувано.
3 <Наистина>, кой е този, който помрачава <Твоя> съвет неразумно. Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал, За неща пречудни за мене, които не съм познавал.
4 Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря; Ще Те попитам, и Ти ми изявявай.
5 Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, Но сега окото ми Те вижда;
6 Затова отричам се <от думите си>, И се кая в пръст и пепел.
31 [И рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска <всички>, за да ви пресее като жито;
32 но Аз се молих за тебе, да не ослабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.
33 <Петър> Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.
54 И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.
55 И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.
56 И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.
57 А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.
58 След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.
59 И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него; защото е галилеянин.
60 А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя.
61 И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
62 И излезе вън та плака горко.
© 1995-2005 by Bibliata.com