Revised Common Lectionary (Complementary)
51 (По слав. 50). За първия певец, псалом на Давида, когато пророк Натан дойде при него, след като беше влязъл той при Вистсавия*. Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; според множеството на благите Си милости и изличи беззаконията ми.
2 Измий ме съвършено от беззаконието ми, И очисти ме от греха ми.
3 Защото престъплението си аз признавам, И грехът ми е винаги пред мене.
4 На Тебе, само на Тебе, съгреших, И пред тебе сторих това зло; Признавам това, за да бъдеш оправдан когато говориш, когато говориш, И излезеш непорочен, когато съдиш.
5 Ето родих се в нечестие, И в грях ме зачна майка ми.
6 Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека, Научи ме мъдрост в скришното на сърцето ми.
7 Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; Измий ме, и ще стана по-бял от сняг.
8 Дай ми да чуя радост и веселие, За да се зарадват костите, които си строшил.
9 Отвърни лицето Си от греховете ми. И всичките ми беззакония изличи.
10 Сърце чисто сътвори в мене, Боже. И дух постоянен обновявай вътре в мене,
6 Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери,
2 Божиите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.
3 И тогава рече Господ; Духът който съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.
4 В ония дни се намираха исполините на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже.
5 И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и че всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло,
6 разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си.
1 Павел апостол Исус Христов, по заповед на Бога, нашия Спасител, и на Христа Исуса, нашата надежда,
2 до Тимотея, истинското ми чадо във вярата; Благодат, милост, мир от Бога Отца и от Христа Исуса, нашия Господ.
3 Както те молих, когато отивах в Македония да останеш в Ефес, за да заръчаш на някои да не предават друго учение,
4 нито да внимават на басни и безконечни родословия, които спомагат повече за препирни, а не за Божията спасителна наредба чрез вяра, така правя и сега.
5 А целта на това поръчване е чистосърдечна любов от добра съвест и нелицемерна вяра;
6 от които неща някои, като не случиха целта, отклониха се в празнословие,
7 и искат да бъдат законоучители, без да разбират нито що говорят, нито що твърдят.
8 А ние знаем, че законът е добър, ако го употребява някой законно,
9 като знае това, че законът се налага за праведния, а за беззаконните и непокорните, за нечестивите и грешните, за неблагоговейните и скверните, за убийците на бащи и убийците на майки, за човекоубийците,
10 за блудниците, мъжеложниците, търгуващите с роби, лъжците, кълнещите се на лъжа, и за всичко друго, що е противно на здравото учение,
11 според славното благовестие на блаженния Бог, което ми биде поверено.