Revised Common Lectionary (Complementary)

103 (По слав. 102). Давидов <псалом>. Благославяй, душе моя, Господа, И всичко що е вътре в мене <нека хвали> светото Му име.

² Благославяй, душе моя, Господа, И не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния.

³ <Той е>, Който прощава всичките ти беззакония, Изцелява всичките ти болести;

⁴ <Който> изкупва от рова живота ти, Венчава те с милосърдие и благи милости;

⁵ <Който> насища с блага душата {Еврейски: Украшението.} ти, <Тъй щото> младостта ти се подновява като на орел.

⁶ Господ извършва правда и правосъдие За всичките угнетявани.

⁷ Направи Моисея да познае пътищата Му, И израилтяните делата Му.

⁸ Жалостив и милостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив.

¹⁵ През ония дни видях неколцина в Юда, че в събота тъпчеха грозде в лина, внасяха снопи и товареха на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Ерусалим в съботен ден; и аз заявих <против тях>, когато <така> продаваха храна.

¹⁶ Също и тиряните, които живееха в <града>, донасяха риби и всякакви стоки та продаваха в събота на юдейците и в Ерусалим.

¹⁷ Тогава изобличих Юдовите благородни, като им рекох: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?

¹⁸ Не постъпиха ли така бащите ви, така щото нашият Бог докара всичко това зло на нас и на тоя град? А пък вие умножавате гняв върху Израиля като осквернявате съботата.

¹⁹ Затова, когато почна да мръкнува в ерусалимските порти преди съботата, заповядах да се затворят вратите, и заповядах да се не отварят до подир съботата; и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден.

²⁰ Тогава един-два пъти търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха вън от Ерусалим.

²¹ Аз, прочее, заявих против тях, като им рекох: Защо нощувате пред стената? Ако повторите, ще туря ръка на вас. От тогава не дойдоха вече в събота.

²² И заповядах на левитите да се очистват и да дохождат да вардят портите, за да освещават съботния ден. Помни ме, Боже мой, и за това, и смили се за мене според голямата Си милост.

6 И една събота, [първата след втория <ден на пасхата>], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

² А някои от фарисеите рекоха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

³ Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня той и <мъжете>, които бяха с него,

⁴ как влезе в Божия дом, взе присътствените хлябове и яде, даде и на ония, които бяха с него, които <хлябове> не е позволено никой да яде, а само свещениците?

⁵ И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.