Revised Common Lectionary (Complementary)

¹² Блажен оня народ, на когото Бог е Господ, Людете, които е изброил за Свое наследство.

¹³ Господ наднича от небето, Наблюдава всичките човешки чада;

¹⁴ От местообиталището Си Гледа на всичките земни жители, -

¹⁵ Онзи, Който създаде сърцата на всички тях, Който познава всичките им работи.

¹⁶ Никой цар не се избавя чрез многочислена войска Силен <мъж> не се отървава чрез голямо юначество.

¹⁷ Безполезен е конят за избавление, И чрез голямата си сила не може да избави <никого>.

¹⁸ Ето, окото на Господа е върху ония, които Му се боят, Върху ония, които се надяват на Неговата милост,

¹⁹ За да избави от смърт душата им, И в глад да ги опази живи.

²⁰ Душата ни чака Господа; Той е помощ наша и щит наш.

²¹ Защото в Него ще се весели сърцето ни, Понеже на Неговото свето име уповахме.

²² Дано бъде милостта Ти, Господи, върху нас Според както сме се надявали на Тебе.

21 Тогава Иов в отговор рече:

² Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.

³ Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.

⁴ За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?

⁵ Погледнете на мене и почудете се, И турете ръка на устата си.

⁶ Само да си наумя <тия въпроси> ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.

⁷ Защо живеят нечестивите, Остаряват, даже стават и много силни.

⁸ Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.

⁹ Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.

¹⁰ Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята,

¹¹ Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.

¹² Пеят при <музиката на> тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.

¹³ Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.

¹⁴ Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.

¹⁵ Що е Всемогъщият та да Му служим? И какво се ползуваме като Го призоваваме?

¹⁶ Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

9 Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,

² че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

³ Защото бих желал сам аз да съм анатема {Сиреч: Отлъчен,} от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини;

⁴ които са израилтяни, на които <принадлежат> осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията;

⁵ чиито са и отците, и от които <се роди> по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

⁶ Обаче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;

⁷ нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака", <каза Бог>, "ще се наименува твоето потомство".

⁸ Значи, не чадата, <родени> по плът, са Божии чада; но чадата, <родени> според обещанието се считат за потомство.

⁹ Защото това беше нещо обещано, <понеже каза>: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".