Revised Common Lectionary (Complementary)

127 (По слав. 126). Соломонова песен на възкачванията. Ако Господ не съгради дома, Напразно се трудят зидарите; Ако Господ не опази града, Напразно бди стражарят.

² Безполезно е за вас да ставате рано, да лягате толкоз късно, И да ядете хляба на труда, <Тъй като и> в сън <Господ> дава на Възлюбения Си.

³ Ето, наследство от Господа са чадата, И награда <от него е> плодът на утробата.

⁴ Както са стрелите в ръката на силния, Така са чадата на младостта.

⁵ Блазе на оня човек, Който е напълнил тула си с тях! <Такива> няма да се посрамят, Когато говорят с неприятелите си в <градската> порта.

¹⁶ Видях още под слънцето Мястото на съда, <а> там беззаконието, - И мястото на правдата, <а> там неправдата.

¹⁷ Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време <у Него> за всяко нещо и за всяко дело.

¹⁸ Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са <като> животни.

¹⁹ Защото каквото постига човешките чада Постига и животните: една участ имат; Както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

²⁰ Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

²¹ Кой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе, И, че духът на животното слиза долу на земята?

²² Видях, прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне <надире> за да види Онова, което ще бъде подир него?

4 Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,

² Затова аз облажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;

³ А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

⁴ Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него на човека завижда ближния му. И това е суета и гонене на вятър.

⁵ Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,

⁶ И <казва>: По-добре <една> пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и гонене на вятър.

⁷ Тогава изново видях <само> суета под слънцето.

⁸ Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство, И <той не дума>: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.

² Постоянствувайте в молитва, и бдете в нея с благодарение.

³ Молете се още и за нас, да ни отвори Бог врата за словото, тъй щото да говоря тайната, <която е> в Христа, за която съм и в окови,

⁴ да я изявя така, както трябва да говоря.

⁵ Обхождайте се мъдро към външните, като изкупувате благовремието.

⁶ Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго.