Revised Common Lectionary (Complementary)
23 (По слав. 22). Давидов псалом. Господ е Пастир мой; Няма да остана в нужда.
2 На зелени пасбища ме успокоява; При тихи води ме завежда.
3 Освежава душата ми; Води ме през прави пътеки заради името Си.
4 Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.
5 Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми, Помазал си с миро главата ми; чашата ми се прелива.
6 Наистина благост и милост ще ме следват През всичките дни на живота ми; И аз ще живея за винаги в дома Господен.
11 При това духът ме дигна та ме отнесе на източната порта на Господния дом, която гледа към изток; и ето във входа на портата двадесет и пет мъже, между които видях Яазания Азуровия син и Фелатия Венаиевия син, първенци между людете.
2 И <Господ> ми рече: Сине човешки, тия са мъжете, които измислюват неправда, и които дават нечестив съвет в тоя град, като казват:
3 <Времето> не е близо да съградим къщи; тоя <град> е котел, а ние месо.
4 Затова пророкувай против тях, пророкувай, сине човешки.
5 И Господният Дух слетя върху мене и рече ми: Говори. Така казва Господ: Това е що сте рекли, доме Израилев; Защото Аз зная размишленията на духа ви.
6 Убихте мнозина в тоя град, И напълнихте улиците му със заклани.
7 Затова, така казва Господ Иеова: Избитите от вас, които постлахте всред него, Те са месо, а тоя <град> е котел; Обаче, Аз ще ви извадя изсред него.
8 От ножа се бояхте; И нож ще докарам върху вас, казва Господ Иеова.
9 Ще ви извадя изсред <града>, И ще ви предам в ръцете на чужденци, И ще извърша съдби всред вас.
10 От меч ще паднете; В Израилевите предели ще ви съдя; И ще познаете, че Аз съм Господ.
11 Тоя <град> не ще ви бъде котел, Нито ще бъдете вие месо всред него; В Израилевите предели ще ви съдя;
12 И ще познаете, че Аз съм Господ; Понеже не ходихте в повеленията Ми, Нито извършихте съдбите Ми, Но постъпвахте според постановленията на околните вам народи.
13 А като пророкувах, Фелатия Венаиевият син умря. Тогава паднах на лицето си, и като извиках с висок глас рекох: Горко, Господи Иеова! ще довършиш ли Ти останалите от Израиля?
14 И Господното слово дойде към мене и рече:
15 Сине човешки, братята ти, да! твоите братя, сродните ти мъже, и целият Израилев дом, те всички са ония, на които ерусалимските жители рекоха: Отдалечете се от Господа; нам се даде тая земя за владение.
16 Затова речи: Така казва Господ Иеова: Понеже ги преместих далеч между народите, И понеже ги разпръснах по <разни> страни, И съм бил на тях за малко <време> светилище В страните гдето са отишли,
17 Затова речи: Така казва Господ Иеова: Ще ви събера от народите, Ще ви прибера от страните гдето сте разпръснати, И ще ви дам Израилевата земя.
18 И като дойдат там, Ще махнат от нея всичките й гнусотии И всичките й мерзости.
19 Аз ще им дам едно сърце, И ще вложа вътре във вас нов дух; И като отнема каменното сърце от плътта им, Ще им дам крехко {Еврейски: Плътно.} сърце,
20 За да ходят в повеленията Ми, И да пазят наредбите Ми и да ги вършат. И те ще бъдат Мои люде, и Аз ще бъда техен Бог.
21 А колкото за ония, чието сърце постъпва По гнусните им и мерзостни желания, Ще възвърна постъпките им върху главите им, Казва Господ Иеова.
22 Тогава херувимите подигнаха крилата си, и колелата <се издигнаха> край тях; и славата на Израилевия Бог бе отгоре им.
23 И Господната слава се издигна изсред града та застана на хълма, който е на изток от града.
24 И Духът, като ме издигна, отнесе ме чрез видение, с Божия Дух, в Халдейската земя, при пленниците. Тогава видението, което бях видял, си отиде от мене.
25 После, казах на пленниците всичките думи, които Господ беше ми показал.
5 И видях в десницата на седящия на престола книга, написана отвътре и отвън запечатана със седем печата.
2 И видях, че един силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгъне книгата и разпечата печатите й?
3 И никой, нито на небето, нито на земята, <нито под земята>, {В изданието от 1940 г. тези думи липсват} не можеше да разгъне книгата нито да я гледа.
4 И аз плаках много, защото никой не се намери достоен да разгъне книгата нито да я гледа.
5 Но един от старците ми каза: "Недей плака: ето лъвът, който е от Юдовото племе, <който е> Давидовият корен, превъзмогна, за да разгъне книгата и да <разпечата> нейните седем печата."
6 И видях между престола и четирите живи същества между <тях и> старците, че стоеше Агне като заклано, което имаше седем рога и седем очи, които са седемте Божии духове, разпратени по цялата земя.
7 И то дойде та взе <книгата> из десницата на седящия на престола.
8 И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесетте и четири старци паднаха пред Агнето, като всеки държеше арфа и златни чаши пълни с темян, които са молитвите на светиите.
9 И пеят нова песен, думайки: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й: защото си бил заклан, и със Своята кръв си изкупил за Бога <човеци> от всяко племе, език, люде и народ
10 и направил си ги на нашия Бог царство и свещеници; и те царуват на земята.
© 1995-2005 by Bibliata.com