Revised Common Lectionary (Complementary)

122 (По слав. 121). Давидова песен на възкачванията. Зарадвах се, когато ми рекоха: Да отидем в дома Господен.

² Ето, нозете ни стоят Отвътре портите ти, Ерусалиме.

³ Ерусалиме, който си съграден Като град сглобен ведно;

⁴ Гдето възлизат племената, Господните племена. <Според> надеждите на Израиля, За да славят името Господно.

⁵ Защото там са поставени престоли за съд, Престолите на Давидовия дом.

⁶ Молитствувайте за мира на Ерусалим; Нека благоденствуват ония, които те обичат!

⁷ Мир да бъде отвътре стените ти, Благоденствие в палатите ти!

⁸ Заради братята и другарите си Ще кажа сега: Мир да е в тебе!

⁹ Заради дома на Господа нашия Бог Ще търся доброто ти.

9 А в дванадесетия месец, който е месец Адар, на тринадесетия ден от същия, когато наближаваше <времето> да се изпълни царската заповед и указ, в деня когато неприятелите на юдеите се надяваха да им станат господари, (но напротив се обърна, че юдеите станаха господари, на ония, които ги мразеха),

² юдеите се събраха в градовете си по всичките области на цар Асуира, за да турят ръка на ония, които биха искали злото им; и никой не можа да им противостои, защото страх от тях обзе всичките племена.

³ И всичките първенци на областите, и сатрапите, областните управители, и царските надзиратели помагаха на юдеите; защото страх от Мардохея ги обзе.

⁴ Понеже Мардохей беше големец в царския дом, и славата му се разнесе по всичките области; защото човекът Мардохей ставаше все по-велик и по-велик.

⁵ И юдеите поразиха всичките си неприятели с удар от меч, с убиване, и с погубване, и сториха каквото искаха на ония, които ги мразеха.

¹⁸ Но юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на тринадесетия и на четиринадесетия му ден; а на петнадесетия от същия си почиваха, и го направиха ден за пируване и увеселение.

¹⁹ Ето защо юдеите селяни, които живеят в градове без стени, правят четиринадесетия ден от месец Адар, <ден> за увеселение и за пируване, и добър ден, и <ден> за пращане подаръци {Еврейски: Дялове.} едни на други.

²⁰ Тогава Мардохей, като описа тия събития, прати писма до всичките юдеи, които бяха по всичките области на цар Асуира, до ближните и до далечните,

²¹ с които им заръча да пазят, всяка година, и четиринадесетия ден от месец Адар и петнадесетия от същия,

²² като дните, в които юдеите се успокоиха от неприятелите си, и месеца, в който скръбта им се обърна на радост и плачът им в добър ден, та да ги правят дни за пируване и увеселение, и за пращане подаръци едни на други, и милостиня на сиромасите.

²³ И юдеите предприеха да правят както бяха почнали и както Мардохей им беше писал,

⁴ А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят.

⁵ Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла, Да! казвам ви, от него да се боите.

⁶ Не продават ли се пет врабчета за два асария? и ни едно от тях не е забравено пред Бога.

⁷ Но вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчета.

⁸ И казвам ви: Всеки който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели;

⁹ но ако се отрече някой от Мене пред човеците ще бъде отречен пред Божиите ангели.

¹⁰ И всекиму, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Светия Дух, няма да му се прости.

¹¹ И когато ви заведат в синагогите и <пред> началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще говорите, или какво ще кажете.

¹² Защото Светият Дух ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.