Revised Common Lectionary (Complementary)

122 (По слав. 121). Давидова песен на възкачванията. Зарадвах се, когато ми рекоха: Да отидем в дома Господен.

² Ето, нозете ни стоят Отвътре портите ти, Ерусалиме.

³ Ерусалиме, който си съграден Като град сглобен ведно;

⁴ Гдето възлизат племената, Господните племена. <Според> надеждите на Израиля, За да славят името Господно.

⁵ Защото там са поставени престоли за съд, Престолите на Давидовия дом.

⁶ Молитствувайте за мира на Ерусалим; Нека благоденствуват ония, които те обичат!

⁷ Мир да бъде отвътре стените ти, Благоденствие в палатите ти!

⁸ Заради братята и другарите си Ще кажа сега: Мир да е в тебе!

⁹ Заради дома на Господа нашия Бог Ще търся доброто ти.

7 Царят, прочее, и Аман дойдоха да пируват с царица Естир.

² И на втория ден, като пиеха вино, царят пак каза на Естир: Какво е прошението ти, царице Естир? и ще ти се удовлетвори; и каква е молбата ти? и ще се изпълни даже до половината от царството.

³ Тогава царицата Естир в отговор рече: Ако съм придобила твоето благоволение, царю, и ако е угодно на царя, нека ми се подари живота ми при молбата ми, и людете ми при молбата ми;

⁴ защото сме продадени, аз и людете ми, да бъдем погубени, избити и изтребени. Ако бяхме <само> продадени като роби и робини, премълчала бих, при все че неприятелят не би могъл да навакса щетата на царя.

⁵ Тогава цар Асуир проговаряйки рече на царица Естир: Кой е той, и где е оня, който е дръзнал в сърцето си да направи така?

⁶ И Естир каза: Противникът и неприятелят е тоя нечестив Аман. Тогава Аман се смути пред царя и царицата.

⁷ И царят разгневен стана от угощението с вино <и отиде> в градината на палата, а Аман стана, за да изпроси живота си от царица Естир, защото видя, че зло беше решено против него от царя.

⁸ В това време царят се върна от градината на палата в мястото на винопиенето; а Аман бе паднал на постелката, на която беше Естир. И царят рече: Още и царицата ли иска да изнасили пред мене у дома? Щом излязоха тия думи из устата на царя, покриха Амановото лице.

⁹ Тогава Арвона, един от служащите пред царя скопци рече: Ето и бесилката, петдесет лакътя висока, която Аман направи за Мардохея, който говори добро за царя, стои в къщата на Амана. И рече царят: Обесете го на нея.

¹⁰ И така, обесиха Амана на бесилката, която бе приготвил за Мардохея. Тогава царската ярост утихна.

⁹ Аз Иоан, ваш брат и съучастник в неволите и в царството и в търпението, които са чрез Исуса [Христа], бях на острова, наречен Патмос, за Божието слово и свидетелството за Исуса [Христа].

¹⁰ В Господния ден бях в <изстъпление чрез> Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше:

¹¹ Каквото виждаш напиши на книга, и прати <го> до седемте църкви: до Ефес, до Смирна, до Пергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия.

¹² И обърнах се да видя Този {Гръцки: Гласът.}, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника;

¹³ и всред светилниците <видях> Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс;

¹⁴ а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък;

¹⁵ и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена: а гласът Му <беше> като на много води;

¹⁶ и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата му излизаше меч остър и от двете страни; и лицето Му <светеше>, както свети слънцето в силата си.

¹⁷ И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се, Аз съм първият и последният и живият;

¹⁸ бях мъртъв, и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.

¹⁹ Напиши, прочее, това, което си видял, и що значи, и това, което има да стане подире,

²⁰ тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника са седемте църкви.