Revised Common Lectionary (Complementary)

25 (По слав. 24). Давидов <псалом>. По Еврейски, азбучен псалом. Към Тебе, Господи, издигам душата си.

² Боже мой, на Тебе съм уповал; Да се не посрамя, Да не тържествуват неприятелите ми над мене.

³ Наистина, никой, който чака Тебе, няма да се посрами; Ония ще се посрамят, които, без причина, постъпват коварно.

⁴ Направи ме, Господи, да позная пътищата Ти, Научи ме на пътеките Си.

⁵ Води ме в истината Си и учи ме; Защото Ти си Бог на Спасението ми; Тебе чакам цял ден.

⁶ Помни, Господи, благите Си милости И милосърдията Си, защото са от века.

⁷ Недей помни греховете на младостта ми, нито престъпленията ми; Помни ме, Господи, според милосърдието Си и заради благостта Си.

⁸ Господ е благ и праведен, Затова ще научи грешните на пътя <Си>.

⁹ Ще води кротките с правда, И ще научи кротките на пътя <Си>.

¹⁰ Всичките пътеки на Господа са милосърдие и вярност Към ония, които пазят завета Му и изявлението Му.

⁶ Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата, и цялото им множество, земята и всичко що е на нея, моретата и всичко що е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства.

⁷ Ти си Господ Бог, Който си избрал Аврама, извел си го от Ур халдейски, и си му дал име Авраам;

⁸ и като си намерил сърцето му вярно пред Тебе, направил си с него завет, че ще дадеш земята на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евусейците и гергесейците, - че ще я дадеш на потомството му; и изпълнил си думите Си, защото си праведен.

⁹ И Ти видя теглото на бащите ни в Египет, и чу вика им при Червеното море.

¹⁰ Ти показа знамения и чудеса над Фараона, над всичките му слуги, и над всичките люде на земята му, понеже Ти позна, че гордо постъпваха против тях; и Ти си придоби име, както е <известно> днес.

¹¹ Ти и раздели морето пред тях, та преминаха по сухо всред морето; а гонителите им Ти хвърли в дълбочините, като камък в силните води.

¹² При това денем Ти ги води с облачен стълб, а нощем с огнен стълб, за да им светиш по пътя, през който трябваше да минат.

¹³ Тоже Ти слезе на Синайската планина та говори с тях от небето, и им даде справедливи съдби и закони на истината, и добри повеления и заповеди;

¹⁴ и им направи позната светата Своя събота, и им даде заповеди, повеления и закони чрез слугата Си Моисея.

¹⁵ Ти им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода из скала, когато бяха жадни; и заповяда им да влязат, за да завладеят земята, за която беше се клел, че ще им я дадеш.

5 А за годините и времената, братя, няма нужда да ви се пише;

² защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем.

³ Когато казват: Мир и безопасност! тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избягнат.

⁴ Но вие, братя, не сте в тъмнина, та да ви постигне оня ден като крадец.

⁵ Защото вие всички сте синове на светлината, синове на деня: не сме от нощта, нито от тъмнината.

⁶ И тъй, да не спим, както другите, но да бъдем будни и трезвени.

⁷ Защото, които спят, нощем спят, и които се опиват, нощем се опиват;

⁸ а ние, като сме от деня, нека бъдем трезвени и нека облечем за бронен нагръдник вяра и любов и да турим за шлем надеждата за спасение.

⁹ Защото Бог ни е определил не на гняв, но да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос,

¹⁰ Който умря за нас, тъй щото, било че сме живи, или че сме починали, да живеем заедно с Него.

¹¹ Затова насърчавайте се един друг, както и правите.