Revised Common Lectionary (Complementary)

119 (По слав. 118). По еврейски, азбучен псалом. Алеф Блажени ония, които са правдиви в пътя, Които ходят в закона на Господа.

² Блажени които пазят изявленията Му, И Го търсят от все сърце;

³ Които и не вършат беззаконие, Ходят в пътищата Му.

⁴ Ти си <ни> заповядал за правилата си, Да ги пазим грижливо.

⁵ Дано се оправят пътищата ми Така щото да пазят Твоите повеления!

⁶ Няма да се посрамя тогава Когато почитам всичките Твои заповеди.

⁷ Ще Те славя с правдиво сърце, Когато науча справедливите Ти съдби.

⁸ Повеленията Ти ще пазя; Недей ме оставя съвсем.

³² Пред белокосия да ставаш, и старческото лице да почиташ, и от Бога си да се боиш. Аз съм Господ.

³³ Когато някой чужденец се засели при тебе в земята ви, да му не правите зло;

³⁴ чужденецът, който се е заселил при вас, да ви бъде като ваш туземец, и да го обичаш като себе си; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог.

³⁵ Да не извършите неправда в съд, в мярка, във везни, или в мерило.

³⁶ Верни везни, верни теглилки, вярна ефа и верен ин да имате. Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из Египетската земя.

³⁷ Да пазите всичките Ми повеления и всичките Ми съдби, и да ги извършвате. Аз съм Господ.

²¹ А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците,

²² сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разлика.

²³ Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,

²⁴ а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса,

²⁵ Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. <Това стори> за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, -

²⁶ за да покаже, <казвам> правдата Си в настоящето време, <та да се познае>, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса.

²⁷ И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? <чрез закона> на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.

²⁸ И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.

²⁹ Или Бог е <Бог> само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците <е>.

³⁰ Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра.

³¹ Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.