Revised Common Lectionary (Complementary)

119 (По слав. 118). По еврейски, азбучен псалом. Алеф Блажени ония, които са правдиви в пътя, Които ходят в закона на Господа.

² Блажени които пазят изявленията Му, И Го търсят от все сърце;

³ Които и не вършат беззаконие, Ходят в пътищата Му.

⁴ Ти си <ни> заповядал за правилата си, Да ги пазим грижливо.

⁵ Дано се оправят пътищата ми Така щото да пазят Твоите повеления!

⁶ Няма да се посрамя тогава Когато почитам всичките Твои заповеди.

⁷ Ще Те славя с правдиво сърце, Когато науча справедливите Ти съдби.

⁸ Повеленията Ти ще пазя; Недей ме оставя съвсем.

22 Ако някой открадне вол или овца та го заколи или го продаде, то да плати пет вола за вола и четири овци за овцата.

² (Ако се завари крадецът когато подкопава, и го ударят та умре, няма да <се пролее> кръв за него.

³ Но ако слънцето е било изгряло над него, тогава ще <се пролее> кръв за него). <Крадецът> трябва непременно да плати; но ако няма с какво, то да се продаде той за откраднатото.

⁴ И ако откраднатото, било вол, осел, или овца, се намери живо в ръката му, ще плати двойно.

⁵ Ако някой направи да се изяде нива или лозе, като развърже животното си и то се напасе в чужда нива, ще плати от най-доброто произведение на нивата си и от най-добрия плод на лозето си.

⁶ Ако избухне огън и запали тръни, така че изгорят копни или непожънати класове, или ниви, то който е запалил огъня непременно ще плати.

⁷ Ако някой даде на ближния си пари или някакви вещи да ги пази, и те бъдат откраднати от къщата на човека, то, ако се намери крадецът той ще плати двойно,

⁸ Но ако не се намери крадецът, тогава стопанинът на къщата ще се заведе пред съдиите, <за да се издири> дали е турил ръка върху имота на ближния си.

⁹ За всякакъв вид престъпление, - относно вол, осел, овца, дреха, или какво да било загубено нещо, за което би казал някой, че е негово, - делото между двамата ще дойде пред съдиите: и когото осъдят съдиите, той ще плати двойно на ближния си.

¹⁰ Ако някой даде на ближния си осел, или вол, или овца, или какво да било животно да го пази, и то умре, или се нарани, или бъде откарано, без да види някой,

¹¹ то между двамата оня ще се закълне в Господа, че не е турил ръката си върху имота на ближния си, и стопанинът му ще приеме <това свидетелство>, а <другият> няма да плаща.

¹² Но ако <животното> бъде откраднато от него, ще плати на стопанина му.

¹³ Обаче ако бъде разкъсано <от звяр>, нека го донесе за свидетелство; за разкъсаното няма да плаща.

¹⁴ Ако заеме някой от ближния си <животно>, и то се нарани или умре в отсъствието на стопанина му, непременно ще го заплати.

¹⁵ Но ако стопанинът му е с него, няма да плаща. Ако е било наето с пари, ще отиде за наема си.

9 А даже при първия <завет> имаше постановления за богослужение, <имаше> и земно светилище.

² Защото беше приготвена скиния, в първата <част> на която бяха светилникът, трапезата и присътствените хлябове; която <част> се казва светото място;

³ а зад втората завеса <беше оная част> от скинията, която се казваше пресветото <място>,

⁴ гдето бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета;

⁵ и над него <бяха> херувимите на <Божията> слава, които осеняваха умилостивилището; за които не е сега време да говорим подробно.

⁶ И когато тия неща бяха така приготвени, в първата <част> на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението;

⁷ а във втората веднъж в годината <влизаше> само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на людете, сторени от незнание.

⁸ С това Светият Дух показваше, че пътят за в светилището не е бил открит, докато е стояла още първата <част> на скинията,

⁹ която е образ на сегашното време, съгласно с което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника, колкото за съвестта му, съвършено <чист>,

¹⁰ <понеже се състоят> само в ядене, пиене и разни умивания, - плътски постановления, наложени до едно време на преобразувание.

¹¹ А понеже Христос дойде <като> първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение,

¹² веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби <за нас> вечно изкупление.