Revised Common Lectionary (Complementary)

¹⁷ Гимел. Показвай щедрота на слугата Си, за да живея; Така ще пазя словото Ти.

¹⁸ Отвори очите ми За да гледам чудесни неща в Твоя закон.

¹⁹ Пришелец съм аз на земята; Не скривай от мене заповедите Си.

²⁰ Душата ми се изнурява от копнежа, <Който имам> винаги към Твоите съдби.

²¹ Ти си изобличил горделивите; Проклети да са ония, които се отклоняват от Твоите заповеди.

²² Отдалечи от мене укор и презрение, Защото опазих Твоите повеления.

²³ Даже първенци седнаха и говореха против мене; <Но> слугата Ти размишляваше за Твоите повеления.

²⁴ Твоите свидетелства наистина са моя наслада <И> мои съветници.

4 А Моисей в отговор каза: Но, ето, те няма да ме повярват, нито да послушат думите ми, защото ще рекат: Не ти се е явил Господ.

² Тогава Господ му каза: Що е това в ръката ти? А той рече: Жезъл.

³ И каза: Хвърли го на земята. И той го хвърли на земята, и стана змия; и Моисей побягна от нея.

⁴ Но Господ каза на Моисея: Простри ръката си и хвани я за опашката; (и той простря ръката си и я хвана, и тя стана жезъл в ръката му);

⁵ <стори това>, за да повярват, че ти се яви Господ, Бог на бащите им, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов.

⁶ При това му рече Господ: Тури си сега ръката в пазухата. И той си тури ръката в пазухата; а като я извади, ето ръката му прокажена, <бяла> като сняг.

⁷ Тогава рече Господ: Тури си пак ръката в пазухата; (и той пак си тури ръката в пазухата, и когато я извади из пазухата, ето, че бе станала пак като <останалата> му плът);

⁸ и <продължи Господ>: Ако не те повярват, нито послушат гласа на първото знамение, ще повярват, <поради> гласа на второто знамение.

⁹ Но ако не повярват и поради двете тия знамения, нито послушат думите ти, тогава да вземеш от водата на реката и да я излееш на сушата; и водата, която извадиш из реката, ще стане кръв на сушата.

¹⁰ А Моисей рече Господу: Моля ти се, Господи, аз не съм красноречив, нито до сега, нито откак си почнал да говориш на слугата си, а мъчно говоря и съм тежкоезичен.

¹¹ Но Господ му рече: Кой е направил човешките уста? или кой прави човек да е ням или глух, да има зрение или да е сляп? не Аз ли Господ?

¹² Иди прочее; и Аз ще бъда с устата ти, и ще те науча какво да говориш.

¹³ Тогава каза <Моисей>: Моля ти се, Господи, прати чрез онзи, чрез когото искаш да пратиш.

¹⁴ И гневът Господен пламна против Моисея, и рече: Нямаш ли брат левиецът Аарон? Зная, че той може да говори добре. А и, ето, той излиза да те посрещне и, когато те види ще се зарадва сърдечно.

¹⁵ Ти говори нему и тури думите в устата му; и Аз ще бъда с твоите уста и с неговите уста, и ще ви науча що трябва да правите.

¹⁶ Вместо тебе нека говори той на людете; той ще бъде на тебе вместо уста, а ти ще бъдеш на него вместо Бога.

¹⁷ И вземи в ръката си тоя жезъл, с който ще вършиш знаменията.

2 И тъй, като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване,

² пожелавайте като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение,

³ ако сте опитали, "че Господ е благ;"

⁴ При Когото идвайки, <като> при жив камък, от човеците отхвърлен, а от Бога избран и скъпоценен,

⁵ и вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа.

⁶ Защото е писано в писанието: - "Ето, полагам в Сион крайъгълен камък, избран, скъпоценен; И който вярва в Него, не ще се посрами".

⁷ За вас, прочее, които вярвате, Той е скъпоценност, а на тия, които не вярват, "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла",

⁸ и, "Камъкът, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват"; защото се спъват о словото и са непокорни, - за което бяха и определени.

⁹ Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина:

¹⁰ <вие>, които някога си не бяхте народ, а сега сте Божий народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили.