Revised Common Lectionary (Complementary)

126 (По слав. 125). Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, Ние бяхме като ония, които сънуват.

² Тогава се изпълниха устата ни със смях И езикът ни с пеене; Тогава казаха между народите: Велики неща извърши за тях Господ.

³ Господ извърши велики неща за нас, <От които> се изпълниха с радост.

⁴ Върни, Господи, пленниците ни Като потоците в южните <страни>.

⁵ Ония, които сеят със сълзи, С радост ще пожънат.

⁶ Оня, който излиза с плач, Когато носи мярата семе, Той непременно с радост ще се върне Носейки снопите си.

²⁴ Също и на нехеламеца Семаия да говориш, думайки:

²⁵ Така говори Господ на силите, Израилевият Бог, като казва: Понеже си пратил писма в своето си име до всичките люде, които са в Ерусалим, и до свещеник Софония, Маасиевия син, и до всичките свещеници, <в които> си казал:

²⁶ Господ те е поставил свещеник вместо свещеника Иодая, за да си надзирател в Господния дом над всеки човек, който като лудува се прави на пророк, за да го турят в клада и в окови.

²⁷ Сега, прочее, защо не си смъмрил анатотеца Еремия, който ви се прави на пророк,

²⁸ тъй като е пратил до нас във Вавилон да каже: <Това пленение> ще бъде дълго; постройте си къщи и живейте в тях и насадете градини, и яжте плода им?

²⁹ И свещеник Софония прочете това писмо като слушаше пророк Еремия.

³⁰ Тогава Господното слово дойде към Еремия и рече:

³¹ Прати до всичките пленници да им кажат: Така казва Господ за нехеламеца Семаия: Понеже Семаия ви е пророкувал, а Аз не съм го пратил, и ви е направил да уповавате на лъжа,

³² затова така казва Господ: Ето, ще накажа нехеламеца Семаия и потомството му; той не ще има човек, който да живее между тия люде, нито ще види доброто, което Аз ще направя на людете Си, казва Господ; понеже е проповядвал бунт против Господа.

²² Дохождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него.

²³ И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?

²⁴ И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам <неща> като дървета, които ходят.

²⁵ После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно.

²⁶ И изпрати го у дома му, и каза: Не влизай в селото, [нито казвай това някому в селото].