Revised Common Lectionary (Complementary)

26 (По слав. 25). Давидов <псалом>. Съди ме, Господи, защото съм ходил в незлобието си, Уповавал съм на Господа без да се поколебая.

² Изследвай ме, Господи, и изпитвай ме, Опитай вътрешностите ми и сърцето ми.

³ Защото Твоето милосърдие е пред очите ми. И аз съм ходил в истината Ти.

⁴ Не съм сядал с човеци измамници, И с лицемерци няма да отида.

⁵ Мразя събранието на злосторниците, И с нечестивите няма да седна.

⁶ Ще измия в невинност ръцете си; Така ще обиколя олтара Ти, Господи,

⁷ За да възглася с глас на хваление, И да разкажа всичките Твои чудесни дела.

⁸ Господи, любя местопребиванието на Твоя дом, И мястото на скинията на славата Ти.

⁹ Да не отнемеш душата ми заедно с грешните, Нито живота ми заедно с мъже кръвопийци;

¹⁰ В чиито ръце има злодеяние, И десницата им е пълна с подкупи.

¹¹ А пък аз ще ходя в незлобието си; Изкупи ме и смили се за мене.

¹² Ногата ми стои на равно място; В събранията ще благославям Господа.

¹⁷ А на Сионския хълм ще се намерят оцелелите, И той ще бъде свет; И Якововият дом ще владее <изново> своето наследство.

¹⁸ Якововият дом ще бъде огън, И Иосифовият дом като пламък; А Исавовият дом като слама; И те ще я запалят и ще я изгорят, Тъй щото никой няма да остане от Исавовия дом; Защото Господ изговори това.

¹⁹ Жителите на юг ще владеят Исавовия хълм, И ония на поляните филистимците, Ще владеят и Ефремовите ниви и самарийските ниви; А Вениамин <ще владее> Галаад;

²⁰ И тая пленена войска на израилтяните <Ще владее земята> на Ханаанците до Сарепта; И пленените ерусалимци, които са в Сефарад, Ще владеят южните градове;

²¹ И избавители ще възлязат на хълма Сион За да съдят Исавовия хълм; И царството ще бъде на Господа.

¹⁹ Имаше някой си богаташ който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво.

²⁰ Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му,

²¹ като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха и лижеха раните му.

²² Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и бе погребан.

²³ И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия.

²⁴ И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.

²⁵ Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.

²⁶ И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.

²⁷ А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;

²⁸ защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място.

²⁹ Но Авраам каза: Имат Моисея и пророците; нека слушат тях.

³⁰ А той рече: Не отче Аврааме; но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.

³¹ И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой<, пак> няма да се убедят.