Revised Common Lectionary (Complementary)

¹⁶⁹ Тав. Нека стигне викането ми пред Тебе, Господи; Вразуми ме според словото Си.

¹⁷⁰ Нека дойде молбата ми пред Тебе; Избави ме според словото Си.

¹⁷¹ Устните ми ще изливат хваление, Защото ме учиш на повеленията Си.

¹⁷² Езикът ми ще пее за словото Ти, Защото всички Твои заповеди са правда.

¹⁷³ Ръката Ти нека бъде готова да ми помогне, Защото аз избрах Твоите правила.

¹⁷⁴ Копнях за Твоето спасение, Господи; И законът Ти е моя наслада.

¹⁷⁵ Нека живее душата ми, и ще Те хвали; И нека ми помагат съдбите Ти.

¹⁷⁶ Скитах се като изгубена овца; Потърси слугата Си, защото не забравих Твоите заповеди.

13 И, ето, един Божий човек дойде от Юда във Ветил чрез Господното слово; а Еровоам стоеше при жертвеника за да покади.

² И <човекът> извика против жертвеника чрез Господното слово, казвайки: Жертвениче, жертвениче, така говори Господ: Ето, син ще се роди на Давидовия дом, на име Иосия, и ще заколи върху тебе жреците от високите места, които кадят върху тебе; и човешки кости ще се изгорят върху тебе.

³ И в същия ден той даде знамение, като рече: Ето знамението, което изговори Господ: Ето, жертвеникът ще се разцепи, и пепелта, която е на него, ще се разсипе.

⁴ А, когато цар Еровоам чу думите, които Божият човек извика против жертвеника във Ветил, простря ръката си от жертвеника и рече: Хванете го. И ръката му, която простря против него, изсъхна, така щото не можа да я потегли надире към себе си.

⁵ Също и жертвеникът се разцепи и пепелта се разсипа от жертвеника, според знамението, което Божият човек даде чрез Господното слово.

⁶ Тогава царят проговаряйки, каза на Божия човек: Изпроси, моля, благоволението на Господа твоя Бог, и моли се за мене, за да ми се възстанови ръката. И тъй, Божият човек се помоли Господу; и ръката на царя му се възстанови и стана както беше по-напред.

⁷ Тогава царят каза на Божия човек: Дойди с мене у дома и обядвай, и ще ти дам подарък.

⁸ Но Божият човек рече на царя: Ако щеш да ми дадеш половината от дома си, няма да вляза с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода на това място;

⁹ защото така ми бе заръчано чрез Господното слово, което ми каза: Не яж хляб <там>, нито пий вода, и не се връщай през пътя, по който бе отишъл.

¹⁰ Така той си тръгна по друг път, и не се върна през пътя по който бе дошъл във Ветил.

⁹ Тогава що <следва>? Имаме ли ние някакво предимство <над езичниците>? Никак; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.

¹⁰ Както е писано: - "Няма праведен ни един;

¹¹ Няма никой разумен, Няма кой да търси Бога.

¹² Всички се отклониха, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един".

¹³ "Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят". "Аспидова отрова има под устните им".

¹⁴ "Техните уста са пълни с клевета и горест".

¹⁵ "Нозете им бързат да проливат кръв;

¹⁶ Опустошение и разорение има в пътищата им;

¹⁷ И те не знаят пътя на мира",

¹⁸ "Пред очите им няма страх от Бога".

¹⁹ А знаем, че каквото казва законът, казва го за ония, които са под закона; за да се затулят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съдбата на Бога.

²⁰ Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела <изисквани> от закона, понеже чрез закона <става само> познаването на греха.