Revised Common Lectionary (Complementary)

⁴ А сам той отиде на еднодневен път в пустинята, и дойде та седна под една смрика; и поиска за себе си да умре, казвайки: Доволно е, сега, Господи, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си.

⁵ Тогава легна и заспа под смриката; после, ето, ангел се допря до него и му рече: Стани, яж.

⁶ И погледна, и ето при главата му пита печена на жаравата и стомна с вода. И яде и пи, и пак легна.

⁷ А ангелът Господен дойде втори път та се допря до него, и рече: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за тебе.

⁸ И той стана та яде и пи, и със силата от онова ястие пътува четиридесет дена и четиридесет нощи до Божията планина Хорив.

34 (По слав. 33). <Псалом> на Давида, когато се престори на луд пред Авимелеха {Анхус. 1 Цар. 21:12 - 22:1}, който го пусна, та си отиде. По еврейски азбучен псалом. Ще благославям Господа на всяко време Похвала към Него ще бъде винаги в устата ми.

² С Господа ще се хвали душата ми; Смирените ще чуят <това> и ще се зарадват.

³ Величайте Господа с мене, И заедно нека възвеличим името Му.

⁴ Потърсих Господа; и Той ме послуша, И от всичките ми страхове ме избави.

⁵ Погледнаха към Него; и светнаха <очите им>, И лицата им никога няма да се посрамят.

⁶ Тоя сиромах извика; и Господ го послуша, И от всичките му неволи го избави.

⁷ Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, И ги избавя.

⁸ Вкусете и вижте, че Господ е благ; Блажен оня човек, който уповава на Него.

²⁵ Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина; защото сме части един на друг.

²⁶ Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви;

²⁷ нито давайте място на дявола.

²⁸ Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си <нещо> полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда.

²⁹ Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат;

³⁰ и не оскърбявайте Светия Божий Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението,

³¹ всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас;

³² а бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.

5 И тъй, бивайте подражатели на Бога, като възлюбени чада;

² и ходете в любов, както и Христос ви възлюби и предаде Себе Си за нас принос и жертва на Бога за благоуханна миризма.

³⁵ Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.

⁴¹ Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

⁴² И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

⁴³ Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.

⁴⁴ Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.

⁴⁵ Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

⁴⁶ Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

⁴⁷ Истина, истина ви казвам, Който вярва [в Мене] има вечен живот.

⁴⁸ Аз съм хлябът на живота.

⁴⁹ Бащите ви ядоха манната в пустинята и <все пак> измряха.

⁵⁰ Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

⁵¹ Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света.