Revised Common Lectionary (Complementary)

142 (По слав. 141). Давидово поучение {Псал. 57, надписа.}. Молитва когато беше в пещерата {1 Цар. 21:1, 24:3.}. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.

² Изливам пред Него оплакването си, Скръбта си изявявам пред Него.

³ Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходех.

⁴ Погледни надясно <ми> и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

⁵ Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.

⁶ Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.

⁷ Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.

9 Видях Господа, че стоеше при олтара и рече: Удари капителите, за да се потресат праговете, И разтроши ги върху главата на всички тях; А останалите от тях ще погубя с меч; Който от тях бяга няма да избегне, И който от тях се отърве няма да се избави.

² Ако изкопаят до ада, И от там ръката Ми ще ги изтръгне; И ако се изкачат на небето, От там ще ги сваля;

³ Ако се скрият на връх Кармил, Ще ги издиря и ще ги взема от там; И ако се скрият от очите Ми в морските дълбочини, Там ще заповядам на змията, и ще ги ухапе;

⁴ Ако отидат в плен пред неприятелите си, Там ще заповядам на ножа та ще ги убие; И ще насоча очите Си върху тях за зло, а не за добро.

¹² И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия и рекоха, че няма да ядат, нито да пият догдето не убият Павла.

¹³ Тия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.

¹⁴ Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и рекоха: Влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла.

¹⁵ Сега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.

¹⁶ Но Павловият сестрин син, като <ги> завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла.

¹⁷ Тогава Павел повика един от стотниците и <му> рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.

¹⁸ И той го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.

¹⁹ А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита <го> на саме: Какво има да ми обадиш?

²⁰ А той рече: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.

²¹ Но ти недей ги слуша, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия, <задължавайки се> да не ядат нито да пият до гдето не го убият. Те още сега са готови, и чакат <само> да им се обещаеш.

²² И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: Никому да не кажеш, че си ми обадил това.

²³ Тогава повика двама от стотниците та <им> рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.

²⁴ Пригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса.

²⁵ Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:

²⁶ От Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав.

²⁷ Тоя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.

²⁸ И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;

²⁹ и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше, обаче, никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.

³⁰ И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. [Остани със здраве].

³¹ И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павла и го заведоха през нощта в Антипатрида.

³² И на утринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.

³³ А <конниците>, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.

³⁴ А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:

³⁵ Ще те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория.