Revised Common Lectionary (Complementary)

142 (По слав. 141). Давидово поучение {Псал. 57, надписа.}. Молитва когато беше в пещерата {1 Цар. 21:1, 24:3.}. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.

² Изливам пред Него оплакването си, Скръбта си изявявам пред Него.

³ Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходех.

⁴ Погледни надясно <ми> и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

⁵ Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.

⁶ Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.

⁷ Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.

5 Слушайте това слово, Плачът, който аз започвам за вас, доме Израилев:

² Падна Израилевата девица, Няма да стане вече; Хвърлена е на земята си Без да има кой да я дигне.

³ Защото така казва Господ Иеова: Градът, из който излизаха хиляда, ще остане със сто за Израилевия дом, И оня, из който излизаха сто, ще остане с десет.

⁴ Защото така казва Господ на Израилевия дом: Потърсете Ме и ще живеете;

⁵ Но не търсете Ветил, Нито влизайте в Галгал, Нито заминавайте във Вирсавее; Защото Галгал непременно ще отиде в плен, И Ветил ще изчезне.

⁶ Потърсете Господа и ще живеете; Да не би да избухне като огън в Иосифовия дом Та <го> пояде, без да има кой да го гаси във Ветил.

⁷ Вие, които обръщате правосъдието в пелин, И хвърляте правдата на земята,

⁸ <Потърсете Този>, Който прави Плеядите и Ориона, Който обръща мрачната сянка в зора, И помрачава деня та <става> нощ, - Този, Който повиква морските води И ги излива по лицето на земята, (Иеова е името му,) -

⁹ Този, Който нанася внезапна гибел върху силните, Тъй щото гибел достига в крепостите.

²⁷ И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ, туриха ръце на него и викаха:

²⁸ О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който навсякъде учи всичките против народа <ни>, против закона и против това място; а освен това въведе и гърци в храма, и оскверни това свето място.

²⁹ (Защото преди това бяха видели с него в града ефесянина Трофим и мислеха, че Павел го е въвел в храма).

³⁰ И целият град се развълнува и людете се стекоха; и като уловиха Павла, извлякоха го вън от храма; и веднага се затвориха вратите.

³¹ И когато щяха да го убият, стигна известие до хилядника на полка, че целият Ерусалим е размирен.

³² и той завчас взе войници и стотници та се завтече долу върху тях. А те като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла.

³³ Тогава хилядникът се приближи та го хвана и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше, кой е той и що е сторил.

³⁴ А между навалицата едни викаха едно, а други друго; и понеже не можеше да разбере същността <на работата> поради смущението, заповяда да го закарат в крепостта.

³⁵ А когато стигна до стъпалата, войниците го <дигнаха и> носеха поради насилието на навалицата,

³⁶ защото всичките люде вървяха подире и викаха: Махни го <от света!>

³⁷ И когато щяха да въведат Павла в крепостта, той каза на хилядника: Позволено ли ми е да кажа нещо? А той рече: Знаеш ли гръцки!

³⁸ Не си ли тогава оня египтянин, който преди няколко време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?

³⁹ А Павел рече: Аз съм юдеин от Тарс киликийски, гражданин на тоя знаменит град; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на людете.