Revised Common Lectionary (Complementary)

⁸¹ Каф. Душата ми примира за Твоето спасение; <Но> аз се надявам, на Твоето слово.

⁸² Очите ми чезнат за <изпълнението на> словото Ти, Като казвам: Кога ще ме утешиш?

⁸³ Защото станах като мех в дим; Но пак не забравям Твоите повеления.

⁸⁴ Колко са дните на Твоя слуга? Кога ще извършиш съдба против гонителите ми:

⁸⁵ Горделивите изкопаха ями за мене, Като се противят на Твоя закон.

⁸⁶ Всичките Твои заповеди са верни; <Понеже човеците> ме гонят с лъжи, Ти ми помогни.

⁸⁷ Без малко щяха да ме погубят на земята; Но аз не оставих Твоите правила.

⁸⁸ Съживи ме според милосърдието Си; Така ще пазя свидетелството на Твоите уста.

⁸ Ти обаче, сине човешки, слушай това, което ти говоря; не ставай и ти бунтовник като тоя бунтовен дом; отвори устата си и изяж това, което ти давам.

⁹ И като погледнах, ето ръка простряна към мене, и ето в нея свитък книга,

¹⁰ И Той го разви пред мене. Писаното бе отвътре и отвън, в което бяха написани плачове, ридание и горко.

3 И рече ми: Сине човешки, изяж това, което намираш; изяж тоя свитък, и иди, говори на Израилевия дом.

² И тъй, отворих устата си; и той ме накара да ям свитъка.

³ И рече ми: Сине човешки, нека смила коремът ти тоя свитък, който ти давам, и нека се наситят червата ти от него. Тогава го изядох; и беше в устата ми сладък като мед.

⁴ И рече ми: Сине човешки, иди отправи се към Израилевия дом, и говори им с Моите думи.

⁵ Защото не си изпратен при люде с непознат език и мъчен говор, но при Израилевия дом, -

⁶ не при много племена с непознат език и мъчен говор, чиито думи не разбираш. Навярно при такива ако те пращах, те щяха да те послушат.

⁷ Но Израилевият дом няма да те послуша, защото не щат да послушат и Мене; понеже целият Израилев дом е с кораво чело и жестоко сърце.

⁸ Ето, направих лицето ти твърдо против техните лица, и челото ти твърдо против техните чела.

⁹ Като адамант по-твърд от кремък направих челото ти; да се не боиш от тях, нито да се ужасиш от погледа им, макар да са бунтовен дом.

¹⁰ Рече ми още: Сине човешки, приеми в сърцето си и послушай с ушите си всичките думи, които ще ти говоря;

¹¹ и иди, отправи се към пленниците, към сънародниците си, и като им говориш кажи: Така говори Господ Иеова, - или послушали, или непослушали.

¹⁶ Пак казвам, никой да не ме счита за безумен; иначе, приемете ме като безумен, та да се похваля и аз малко нещо.

¹⁷ (Това, което казвам, не го казвам по Господа, но като в безумие, в тая <моя> увереност на хваленето.

¹⁸ Тъй като мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз).

¹⁹ Защото вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните;

²⁰ понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето.

²¹ За <свое> унижение <го> казвам, като че ли сме били слаби; но с каквото се осмелява някой <да се хвали>, (в безумие говоря), осмелявам се и аз.

²² Евреи ли са? И аз съм; израилтяни ли са? И аз съм; Авраамово потомство ли са? И аз съм;

²³ служители Христови ли са? (в безумие говоря), аз повече: <бил съм> в повече трудове, в тъмници още повече, в бичувания чрезмерно, много пъти и на смърт.

²⁴ Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет <удара> без един;

²⁵ три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбочини.

²⁶ Много пъти <съм бил> и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя;

²⁷ в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота;

²⁸ и, освен <другите> неща, които не споменавам, има и това, което тежи върху мене всеки ден, грижата за всичките църкви.

²⁹ Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява без да се разпалям аз?

³⁰ Ако трябва да се хваля, ще се похваля с това, което се отнася до немощта ми.

³¹ Бог и Отец на Господа Исуса [Христа], Който е благословен до века, знае, че не лъжа.

³² (В Дамаск областният управител на цар Арета тури стража в град Дамаск за да ме улови;

³³ и през прозорец по стената ме спуснаха с кош, та избягах от ръцете <му>).