Revised Common Lectionary (Complementary)

2 И ми рече: Сине човешки, изправи се на нозете си, и ще ти говоря.

² И като ми говори, Духът влезе в мене и ме постави на нозете ми; и чух онзи, който ми говореше.

³ И рече ми: Сине човешки, аз те изпращам при израилтяните, при бунтовни люде, които въстанаха против Мене; те и бащите им са престъпвали Моите <думи> дори до тоя днешен ден.

⁴ Тия чада, при които те изпращам, са безочливи и коравосърдечни; а ти да им думаш: Така казва Господ Иеова.

⁵ И, послушали или непослушали, (защото е бунтовен дом), пак те ще познаят, че е имало пророк всред тях.

123 (По слав. 122). Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата.

² Ето, както очите на слугите <гледат> към ръката на господаря им, Както очите на слугинята към ръката на господарката й. Така <гледат> нашите очи към Господа нашия Бог, Докле се смили за нас.

³ Смили се за нас, Господи, смили се за нас, Защото се преситихме от презрение.

⁴ Пресити се душата ни От надуването на охолните, И от презрението на горделивите.

² Познавам един човек в Христа, който, преди четиридесет години, (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае), бе занесен до третото небе.

³ И такъв човек, познавам, (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае),

⁴ който бе занесен в рая, и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори.

⁵ С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се похваля; освен с немощите си.

⁶ (Защото, даже ако поискам да се похваля за< други неща>, не ще бъда безумен, понеже ще говоря истината; но въздържам се, да не би някой да помисли за мене повече от каквото вижда, че съм или <каквото> чува от мене).

⁷ А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън {Или: Мъченически кол.} в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям.

⁸ Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мене;

⁹ и Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила.

¹⁰ Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.

6 И Той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.

² И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и думаха: Откъде има Тоя всичко това? и: Каква е дадената на този мъдрост, и какви са тези велики дела извършени от ръцете Му?

³ Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? и сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.

⁴ А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.

⁵ И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.

⁶ И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.

⁷ И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.

⁸ И заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;

⁹ но да се обуват със сандали: И<, рече Той>, не се обличайте с две дрехи.

¹⁰ И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.

¹¹ И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.

¹² И те излязоха и проповядваха, че <човеците> трябва да се покаят.

¹³ И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.