Revised Common Lectionary (Complementary)

88 (По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева {3 Цар. 4:31. 1 Лет. 2:6.}. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе.

² Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.

³ Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближава до преизподнята.

⁴ Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,

⁵ Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.

⁶ Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.

⁷ Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).

⁸ Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.

⁹ Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.

¹⁰ На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите {Еврейски: Сенките.} ще станат <и> ще Те хвалят? (Села).

¹¹ В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в <мястото на> погибелта {Еврейски: В Авадон. Иов 26:6.} верността Ти?

¹² Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти <дела>, И правдата Ти в земята на забравените?

¹³ Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.

¹⁴ Господи, защо отхвърляш душата ми? <Защо> криеш лицето Си от мене?

¹⁵ От младини съм угнетен и бера душа; Търпя Твоите ужаси, <и> в изумление съм.

¹⁶ Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.

¹⁷ Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.

¹⁸ Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.

21 Господ рече още на Моисея: Говори на свещениците, Аароновите синове, и кажи им: Никой <от вас> да се не оскверни между людете си, заради мъртвец,

² освен за близък сродник, <сиреч>, за майка си, за баща си, за сина си, за дъщеря си, или за брата си;

³ също и за сестра си девица, която е близка нему, и която не е била омъжена, заради нея може да се оскверни.

⁴ Като началник на людете си да се не оскверни така щото да стане мръсен.

⁵ Да не оплешат главата си, нито да бръснат краищата на брадата си, нито да правят порязвания по месата си.

⁶ Свети да бъдат на Бога си, и да не осквернят Името на Бога си; защото те принасят Господните чрез огън приноси, хляба на Бога си; затова, да бъдат свети.

⁷ Да не вземат жена, която е блудница или осквернена, нито да вземат жена напусната от мъжа си; защото <свещеникът> е свет на Бога си.

⁸ Прочее, да го накараш да бъде свет, защото той принася хляба на твоя Бог; свет да ти бъде; защото Аз Господ, Който ви освещавам, съм свет.

⁹ И ако дъщерята на някой свещеник се омърси с блудство, тя омърсява баща си; с огън да се изгори.

¹⁰ Но оня, който между братята си е велик свещеник, на чиято глава се е изляло мирото за помазване, и който се е посветил, за да облича <свещените> одежди, да не открива главата си, нито да раздира дрехите си,

¹¹ нито да влиза при някой умрял, нито да се осквернява за баща си или за майка си;

¹² нито да излиза от светилището или да осквернява светилището на Бога си; защото посвещаването чрез помазване с мирото на Бога му е <станало> на него. Аз съм Господ.

¹³ И той да вземе за жена девица;

¹⁴ вдовица, или напусната, или осквернена, или блудница да не взема; но девица от людете си да вземе за жена.

¹⁵ И тъй, да не осквернява потомството си между людете си; защото Аз съм Господ, Който го освещавам.

¹⁶ А благодарение на Бога, Който туря в сърцето на Тита същото усърдие за вас, <което имаме и ние;>

¹⁷ защото наистина прие молбата <ни>, а <при това>, като беше сам много усърден, тръгна към вас самоволно.

¹⁸ Пратихме с него и брата, чиято похвала в< делото на> благовестието е <известна> във всичките църкви;

¹⁹ и не само това, но още беше избран от църквите да пътува с нас за <делото на> това благодеяние, на което служим за славата на Господа, и за <да се покаже> нашето усърдие,

²⁰ като избягваме това, - някой да ни упрекне относно тоя щедър подарък, който <е поверен> на нашето служение;

²¹ понеже се грижим за това, което е честно, не само пред Господа, но и пред човеците.

²² Пратихме с тях и <другия> ни брат, чието усърдие много пъти и в много неща сме опитали, и който сега е много по-усърден поради голямото <му> към вас доверие.

²³ Колкото за Тита, <той> е мой другар и съработник между вас; а колкото за нашите братя, <те са> пратеници на църквите, <те са> слава на Христа.

²⁴ Покажете им, прочее, пред църквите доказателство на вашата любов и на <справедливостта на> нашата похвала с вас.