Revised Common Lectionary (Complementary)
92 (По слав. 91). Псалом. Песен за съботния ден. Добро е да славословим Господа И да пеем хваление на Твоето име, Всевишни,
2 Да възвестяваме на ранина милосърдието Ти, И верността Ти всяка нощ,
3 С десетострунен инструмент и с псалтир, С тържествена мелодия на арфа;
4 Защото си ме развеселил, Господи, с деянията Си; Ще се радвам в делата на ръцете Ти.
12 Праведният ще цъфти като палма, Ще расте като кедър в Ливан;
13 Насадени в дома Господен Ще цъфтят в дворовете на нашия Бог.
14 Ще бъдат плодоносни и в дълбока старост, Ще бъдат сочни и зелени;
15 За да възвестят, че е праведен Господ, Моята канара, у Когото няма неправда.
14 Във втората година на Израилевия цар Иоас, Иоахазовия син, се възцари Амасия, син на Юдовия цар Иоас.
2 Той бе двадесет и пет години на възраст когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим. И името на майка му бе Иоадана, от Ерусалим.
3 Той върши това, което бе право пред Господа, но не както баща си Давида; той постъпваше съвсем според както бе постъпил баща му Иоас.
4 Обаче високите места не се отмахнаха; людете жертвуваха и кадяха по високите места.
5 И щом се закрепи царството в ръката му, той умъртви слугите си, които бяха убили баща му царя.
6 Но чадата на убийците не умъртви, според писаното в книгата на Моисеевия закон, гдето Господ заповядвайки, каза: Бащите да се не умъртвяват поради чадата, нито чадата да се умъртвяват поради бащите; но всеки да се умъртвява за своя си грях.
7 Той изби десет души от Едома в долината на солта, и, като превзе <град> Села с бой, нарече го Иоктеил, <както се казва> и до днес.
8 Тогава Амасия прати човеци до Израилевия цар Иоас, син на Иоахаза, Ииуевия син да кажат: Ела да се погледнем един други в лице.
9 А Израилевият цар Иоас прати до Юдовия цар Амасия да рекат: Ливанският трън пратил до ливанския кедър да кажат: Дай дъщеря си на сина ми за жена. Но един звяр, който бил в Ливан, заминал та стъпкал тръна.
10 Ти наистина порази Едома, и надигна се сърцето ти; радвай се на славата си и седи у дома си; защо да се заплиташ за своята си вреда та да паднеш, ти и Юда с тебе?
11 Но Амасия не послуша. Прочее, Израилевият цар Иоас отиде, та се погледнаха един други в лице, той и Юдовият цар Амасия, във Ветсемес, който принадлежи на Юда.
12 И Юда биде поразен пред Израиля; и побягнаха всеки в шатъра си.
13 И Израилевият цар Иоас хвана във Ветсемес Юдовия цар Амасия, син на Иоаса Охозиевия син; и дойде в Ерусалим та събори четиристотин лакти от Ерусалимската стена, от Ефремовата порта до портата на ъгъла.
14 И като взе всичкото злато и сребро, и всичките съдове, които се намериха в Господния дом и в съкровищата на царската къща, тоже и заложници, върна се в Самария.
4 И пак започна да поучава край езерото. И събра се при Него едно твърде голямо множество, така щото Той влезе в една ладия и седеше на езерото; а цялото множество беше на сушата край езерото.
2 И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:
3 Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.
4 И когато сееше, някои <зърна> паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха:
5 Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.
8 А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.
9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.
10 И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
11 И каза им: На вас е дадено <да познаете> тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;
12 тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха].
13 И казва им: Не разбирате ли тая притча? а как ще разберете всичките притчи?
14 Сеячът сее словото.
15 А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.
16 Също и посяното на канаристите места са тия които, като чуват словото, веднага с радост го приемат;
17 нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.
18 Посяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;
19 а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.
20 А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.
© 1995-2005 by Bibliata.com