Revised Common Lectionary (Complementary)
74 (По слав. 73). Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защото дими гневът Ти против овцете на пасбището Ти?
2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкупил да бъде племето {Еврейски: Жезъла.}, което ще имаш за наследство; <Спомни си и> за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, <Към> всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5 Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти <като го повалиха> на земята.
8 Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9 Знамения <да се извършат> за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има между нас някой да знае до кога <ще се продължава това>.
10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? <Изтегли я> изсред пазухата Си <и> погуби <ги>.
12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15 Ти си разцепил <канари, за да изтичат> извори и потоци; Пресушил си реки непресъхвали.
16 Твой е денят, Твоя и нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18 Помни това, <че> врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота {Или: Събранието.} на Твоите немотни.
20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
16 Господи в скръбта прибягнаха към Тебе, Изляха тайна <молитва, когато> наказанието Ти бе върху тях.
17 Както непразна жена, Когато наближава да роди, е в мъка И вика в болките си, Такива станахме и ние пред Тебе, Господи.
18 Станахме непразни, бяхме в мъка, Но като че ли вятър родихме; Никакво избавление не извършихме на земята, Нито паднаха <пред нас> жителите на света.
19 Твоите умрели ще оживеят; Моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта, Защото росата Ти е като росата по тревите, И земята ще предаде {Еврейски: Изхвърли.} мъртвите.
20 Дойдете, люде Мои, влезте в скришните си стаи, И затворете вратите след себе си; Скрийте се за един малък миг, Догдето премине гневът.
21 Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, За да накаже жителите на земята за беззаконието им; И земята ще открие кървите си, И не ще покрие вече убитите си.
27 В оня ден Господ С лютия, и великия, и якия Си нож Ще накаже левиатана, бързия змей, Да! левиатана, извиващия се змей, И ще убие змията, която е в морето.
14 Веднъж Той изгонваше един ням бяс; и като излезе бесът, немият проговори и народът се почуди.
15 А някои от тях рекоха: Чрез началника на бесовете, Веелзевул, изгонва бесовете.
16 А други, изпитвайки <Го>, искаха от Него знамение от небето.
17 Но Той, като знаеше техните помисли, каза им: Всяко царство разделено против себе си, запустява, и дом <разделен> против себе си {Гръцки: Против дома.} пада.
18 Така, също, ако Сатана се раздели против себе си, как ще устои царството му? понеже казвате, че изгонвам бесовете чрез Веелзевула,
19 И ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, вашите синове чрез кого ги изгонват? Затова, те ще ви бъдат съдии.
20 Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас.
21 Когато силният въоръжен човек пази двора си, имотът му е в безопасност.
22 Но когато един по-силен от него нападне и му надвие, взема му всичкото оръжие, на което се е надявал, и разподеля каквото грабне от него.
23 Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира заедно с Мене, той разпилява.
24 Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва, ще се върна в къщата си отдето съм излязъл.
25 И като дойде, намира я пометена и наредена.
26 Тогава отива и, взема със себе си седем други духове по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.
27 Когато говореше това, една жена от множеството със силен глас Му рече: Блажена утробата, която Те е носила, и съсците, които си сукал.
28 А Той рече: По-добре кажи: Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят.
© 1995-2005 by Bibliata.com