Revised Common Lectionary (Complementary)
8 И при <вечерния> ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.
9 Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?
10 А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.
11 А <Бог> му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?
12 И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.
13 И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.
14 Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки <вид> добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.
15 Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.
130 (По слав. 129). Песен на възкачванията. Из дълбочините викам към Тебе, Господи.
2 Господи, послушай гласа ми; Нека бъдат ушите Ти внимателни на гласа на молбата ми.
3 Ако би забелязвал беззаконията, Господи, То кой, Господи, би могъл да устои?
4 При Тебе, обаче, има прощение За да Ти се боят.
5 Чакам Господа, душата ми чака, И на словото Му уповавам.
6 Душата ми <очаква> Господа Повече от ония, които <очакват> зората, <Да! повече от> очакващите зората.
7 Нека се надява Израил на Господа; Защото у Господа е милостта, И у Него е пълното изкупление;
8 И Той ще изкупи Израиля От всичките му беззакония.
13 А като имаме същия дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, <понеже> вярваме, затова и говорим;
14 понеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.
15 Защото всичко това <е> заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, <които са я получили>, да умножи благодарението, за Божията слава.
16 Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.
17 Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,
18 които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.
5 Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.
20 И дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито хляб да ядат.
21 А своите Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си.
22 И книжниците, които бяха слезли от Ерусалим, казваха, че Той има Веелзевул, и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.
23 Но Той, като ги повика, казваше им с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатана?
24 Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои.
25 И ако един дом се раздели против себе си, тоя дом не ще може да устои.
26 И ако Сатана е въстанал против себе си, и се е разделил, той не може да устои, но дошъл му е краят.
27 Обаче никой не може да влезе в къщата на силния <човек>, да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогава ще ограби къщата му.
28 Истина ви казвам, че всичките грехове на човешкия род ще бъдат простени, и всичките хули с които биха богохулствували;
29 но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях.
30 <Това рече Той>, защото казваха: Има нечист дух.
31 Дохождат, прочее, майка Му и братята Му, и като стояха вън пратиха до Него да Го повикат.
32 А около Него седеше едно множество; и казват Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те.
33 И в отговор им каза: Коя е майка Ми? <кои са> братята Ми?
34 И като изгледа седящите около Него каза: Ето майка Ми и братята Ми!
35 Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка.
© 1995-2005 by Bibliata.com