Revised Common Lectionary (Complementary)

130 (По слав. 129). Песен на възкачванията. Из дълбочините викам към Тебе, Господи.

² Господи, послушай гласа ми; Нека бъдат ушите Ти внимателни на гласа на молбата ми.

³ Ако би забелязвал беззаконията, Господи, То кой, Господи, би могъл да устои?

⁴ При Тебе, обаче, има прощение За да Ти се боят.

⁵ Чакам Господа, душата ми чака, И на словото Му уповавам.

⁶ Душата ми <очаква> Господа Повече от ония, които <очакват> зората, <Да! повече от> очакващите зората.

⁷ Нека се надява Израил на Господа; Защото у Господа е милостта, И у Него е пълното изкупление;

⁸ И Той ще изкупи Израиля От всичките му беззакония.

⁹ Кого, <казваш ти>, ще научи той на знание? И кого ще направи да разбере каквото чуе? Отбитите от мляко ли? Отлъчените от гърди ли?

¹⁰ Защото <дава> заповед след заповед, Заповед, след заповед, Правило след правило, правило след правило, Тук малко, там малко.

¹¹ Наистина с гъгниви устни и с друг език Ще говори на тия люде

¹² Оня, който бе им рекъл: Тая е почивката <ви>; и успокойте уморения; И това е освежението <ви>; Но те не искаха да слушат.

¹³ Затова словото Господно ще стане за тях Заповед след заповед, заповед след заповед, Правило след правило, правило след правило, Тук малко, там малко, Тъй щото, като ходят, да паднат възнак и да се съкрушат, Да се впримчат и да се хванат.

⁷ А краят на всичко е наближил; и тъй, живейте разумно и трезвено, <за да се предавате на> молитва.

⁸ Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото любовта покрива множество грехове.

⁹ Бъдете гостолюбиви едни към други без роптание.

¹⁰ Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната Божия благодат.

¹¹ Ако говори някой, <нека говори> като <такъв, който прогласява> Божии словеса; ако служи някой, <нека служи>, като <такъв, който действува> със силата, която му дава Бог; за да се слави във всичко Бог чрез Исуса Христа, Комуто е славата и господството до вечни векове. Амин.

¹² Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно;

¹³ но радвайте се за гдето <с това> вие имате общение в страданията на Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава.

¹⁴ Блажени <сте>, ако ви опозоряват за Христовото име; защото Духът на славата и на Бога почива на вас [откъм тях се хули, а откъм вас се прославя].

¹⁵ Никой от вас да не страда като убиец, или крадец, или злодеец, или като такъв, който се бърка в чужди работи.

¹⁶ Но, ако <страда някой> като християнин, да се не срамува, а нека слави Бога с това име.

¹⁷ Защото <дойде> времето да се започне съдът от Божието домочадие; и ако <почне> първо от нас, каква <ще бъде> сетнината на тия, които не се покоряват на Божието благовестие?

¹⁸ И ако праведният едвам се спасява, то нечистият и грешният где ще се явят?

¹⁹ Затова и тия, които страдат по Божията воля, нека предават душите си на верния Създател, като вършат добро.