Revised Common Lectionary (Complementary)
Законът Господен – святост и спасение
Алеф[a]
119 (A)(B)(C)Блажени са тези, които живеят безупречно,
които търсят опора в Закона на Господа.
2 (D)Блажени са тези, които спазват наредбите Му
и от все сърце Го търсят.
3 Те не извършват беззакония,
вървят по Неговите пътища.
4 Ти заповяда да спазвам неотклонно
Твоите заповеди.
5 О, да бяха насочени моите пътища
към спазване на Твоите наредби!
6 Тогава нямаше да съм посрамен,
защото щях да съблюдавам всички Твои заповеди;
7 бих Те прославил с чисто сърце,
като се поучавам от Твоите справедливи решения.
8 Ще спазвам Твоите наредби;
никога не ме изоставяй.
22 1 В случай че някой завари крадец да подкопава и бъде ударен така, че той умре, да не се иска проливане на кръв за него. 2 Но ако над него слънцето вече е изгряло, да се иска проливане на кръв за него. Крадецът трябва да заплати. Ако това не му е възможно, да продадат самия него, за да се покрие откраднатото; 3 ако откраднатото се намери в ръцете му още живо, било вол, осел или овца, трябва да заплати двойно. 4 Ако някой допусне да се опасе нива или лозе, като пусне животното си да пасе в чужда нива, трябва да обезщети с най-доброто от нивата си и с най-доброто от лозето си.
5 Ако се появи огън, обхване трънака и изгори кръстците или класовете, или нивата, тогава този, който е причинил пожара, трябва да заплати.
6 Когато някой предаде на друг сребро или вещи за съхраняване и те бъдат откраднати от къщата му, ако се намери крадецът, той трябва да плати двойно.
7 Но ако не се намери крадецът, тогава собственикът на къщата трябва да се заведе пред Божия съд, за да се разбере дали е сложил ръка върху имота на ближния си. 8 (A)При всяко тъжбено дело за вол, осел, овца, дреха, за всяко изгубено нещо, за което някой каже, че е негово, делото между двамата трябва да дойде пред Божия съд: когото осъдят съдиите, той да заплати на ближния си двойно.
9 Ако някой предаде на друг за пазене осел, вол, овца или друг някакъв добитък и този добитък умре или се нарани, или бъде откаран, без да го види някой, 10 нека бъде положена клетва пред Господа от двамата, че онзи, който е приел, не е сложил ръка върху имота на ближния си; и стопанинът трябва да приеме тази клетва, а другият да не плаща. 11 Но ако нещо бъде откраднато от него, трябва да заплати на стопанина му; 12 (B)обаче ако бъде разкъсано от звяр, нека го донесе за доказателство: разкъсаното няма да се плаща.
13 Ако някой заеме от друг добиче и то бъде наранено или умре, без да е бил стопанинът му при него, трябва да заплати; 14 но ако стопанинът му е бил при него, няма да плаща; ако е било наето с пари, те ще отидат за наема.
Закон за посегателството над личността
15 Ако някой прелъсти несгодена девица и преспи с нея, да даде откуп за нея и да я вземе за жена.
Старозаветните жертвоприношения
9 И наистина, в първия завет имаше разпоредби за богослужение и светилището беше земно. 2 (A)Тогава скинията беше устроена така: в първата ѝ част бяха светилникът, масата и хлябовете на предложението. Тази част се нарича „Светая“. 3 (B)А зад втората завеса беше онази част от скинията, която се нарича „Светая Светих[a]“. 4 (C)Там се намираха златният кадилен жертвеник и обкованият от всички страни със злато ковчег на Завета, в който се намираха златната стомна с манна, покаралият жезъл на Аарон и скрижалите на завета, 5 (D)а над него херувими на славата разпростираха криле над очистилището. За тези неща сега няма нужда да се говори подробно. 6 (E)При това устройство на скинията в първата ѝ част свещениците влизат постоянно, когато извършват богослужения, 7 (F)а във втората част влиза веднъж в годината само първосвещеникът, и то с кръв, която принася за себе си и за опрощаване греховете на народа, извършени по незнание. 8 Чрез това Светият Дух показва, че докато стои предишната скиния, още не е отворен достъпът до небесното светилище. 9 Но това е само предобраз на сегашното време, когато се принасят дарове и жертви, които не могат да направят приносителя вътрешно чист, 10 понеже те са само ястия и пития, различни умивания и телесни обреди, установени, докато дойде по-доброто.
Съвършената жертва на Иисус Христос
11 (G)Но Христос, Който дойде като Първосвещеник на бъдещите блага, с по-велика и по-съвършена скиния, неръкотворна, тоест не от сътворения свят, 12 Влезе веднъж завинаги в небесното светилище не с кръв от козли и телета, а със Своята кръв и осигури вечно изкупление за нас.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.