Revised Common Lectionary (Complementary)
Прослава на Божиите дела
111 Алилуя. Ще прославям Господа от все сърце
в съвета на праведните и в събранието им.
2 Велики са делата на Господа,
достойни за възхищение от всички, които Го обичат.
3 (A)Неговото дело е славно и великолепно
и Неговата справедливост пребъдва вечно.
4 (B)Той направи незабравими Своите чудеса;
Господ е щедър и милостив.
5 Дава храна на онези, които изпитват страхопочитание пред Него; Той помни вечно Своя завет.
6 Той показа силата на делата Си пред Своя народ,
за да му даде езичниците за наследство.
7 Делата на ръцете Му са истина и правосъдие;
заповедите Му са неотменими,
8 винаги непоклатими,
основани върху истина и правда.
9 Той предостави спасение на Своя народ;
установи за вечни времена Своя завет.
Свято и достойно за почит е Неговото име!
10 (C)Страхопочитанието пред Господа е начало на мъдростта;
всички, които изпълняват Неговите заповеди, постъпват благоразумно.
Възхвалата за Него ще пребъдва вечно.
6 И Господ Вседържител ще приготви на този връх угощение от тлъсти гозби и напитки, месни храни и бистри вина. 7 И на тази планина Той ще отметне покривалото, което е над всички народи, завивката, която е над всички племена. 8 (A)Вечно съществуващият Господ Бог ще погълне смъртта завинаги и ще изтрие сълзите от всяко лице. Ще заличи срама от Своя народ по цялата земя, защото така казва Господ.
9 (B)И ще бъде казано в онзи ден: „Ето този е нашият Бог! На Него се надяваме и Той ще ни спаси. Това е Господ, на Когото се уповаваме. Нека ликуваме и да се радваме на помощта Му, 10 (C)защото ръката на Господа ще почива върху тази планина. А Моав ще бъде стъпкан на мястото си като слама на бунище.
35 А понеже стана късно, учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Мястото е безлюдно и вече е късно. 36 Разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и да си купят хляб, защото нямат какво да ядат[a].“ 37 А Той в отговор им рече: „Дайте им вие да ядат.“ Но те Му казаха: „Да идем ли да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат?“ 38 И Той ги попита: „Колко хляба имате? Идете и вижте.“ След като узнаха, казаха: „Пет хляба и две риби.“ 39 Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини. 40 И насядаха на групи по сто и по петдесет. 41 (A)И като взе петте хляба и двете риби, Той погледна към небето, благослови, разчупи хлябовете и даде на учениците, за да ги наслагат пред тях. Също и двете риби раздели на всички. 42 И всички ядоха и се наситиха. 43 И вдигнаха дванадесет пълни кошници къшеи хляб и остатъци от рибите. 44 А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди души.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.