Revised Common Lectionary (Complementary)
Благодарствена песен за Божиите дарове
65 За първия певец. Псалом на Давид. Песен.
2 [a] Боже, ще Те възхваля в тишина на Сион
и пред Тебе ще изпълня обещанието си.
3 Ти изслушваш молитвата,
към Тебе прибягва всяка плът.
4 Грешни дела ме надвиха,
но Ти ще ги простиш.
5 Блажен е онзи, когото си избрал
и си приближил да живее в Твоите дворове.
Ще се наситим с благата на Твоя дом,
на святия Ти храм.
6 Ти си величествен в правосъдието, чуй ни,
Боже, Спасителю наш,
упование по всички земни краища
и на онези, които са далече по море,
7 (A)Ти укрепи планините със Своята сила
и си препасан с мощ,
8 (B)Ти укротяваш бушуването на моретата,
грохота на вълните им и бунтовете на народите!
9 И живеещите по всички краища на земята ще се уплашат от Твоите знамения.
Ти правиш да се радват от изтока до запада.
10 (C)Ти посещаваш земята и я напояваш,
даваш ѝ изобилно плодородие:
Божият поток винаги е пълен с вода;
Ти подготвяш посевите.
11 Ти напояваш богато браздите ѝ,
уравняваш буците ѝ,
правиш я мека с напоителен дъжд,
благославяш растителността.
12 (D)Увенчаваш годината на Своята доброта
и Твоите пътеки изобилстват с богатство.
13 (E)Капки се стичат по пасищата на пусти места
и хълмовете се опасват с радост;
14 (F)пасищата се обличат с овце
и долините се покриват с жита.
Всичко това възклицава и пее.
10 (A)Когато йерусалимският цар Адониседек чу, че Иисус е превзел Гай и го предал на проклятие, постъпвайки с Гай и царя му, както бе постъпил с Йерихон и царя му, и че жителите на Гаваон са сключили мир с Израил, въпреки че живеят сред тях, 2 той и народът му се уплашиха много, понеже Гаваон беше голям град, като един от царските градове, и той беше по-голям от Гай, и всичките му жители – храбри. 3 И йерусалимският цар Адониседек изпрати да кажат на хевронския цар Хохам, на ярмутския цар Фирам, на лахишкия цар Яхия и на еглонския цар Давир: 4 „Елате при мене и ми помогнете! Да съсипем Гаваон, защото е сключил мир с Иисус и израилтяните!“ 5 И така, петимата аморейски царе – йерусалимският цар, хевронският цар, ярмутският цар, лахишкият цар, еглонският цар, – те и цялата им войска, се събраха и тръгнаха. Те се разположиха на лагер срещу Гаваон, за да воюват срещу него.
6 (B)Тогава гаваонците изпратиха до Иисус в лагера при Галгал да кажат: „Не оттегляй ръката си от своите слуги. Ела по-скоро при нас и ни избави. Помогни ни, защото против нас се събраха всички аморейски царе, които живеят по хълмистите места.“ 7 Така Иисус тръгна от Галгал – той, всички боеспособни хора с него и всички храбри войни. 8 Тогава Господ каза на Иисус: „Не се страхувай от тях, понеже ги предадох в ръката ти и никой от тях няма да устои пред тебе.“
Чудото на спиране на слънцето и луната. Победа над петима аморейски царе
9 Иисус дойде срещу тях внезапно. Цялата нощ бе вървял от Галгал. 10 (C)Господ ги обърка пред израилтяните. Той направи да им нанесат голямо поражение в Гаваон. Иисус ги преследва до възвишението на Веторон и ги разбиваше до Азека и Македа. 11 (D)(E)А когато те бягаха от израилтяните по склона на Веторонската планина, Господ хвърляше върху тях големи камъни от небето – чак до Азека – и те умираха. Убитите от камъните на градушката бяха много повече, отколкото онези, които израилтяните убиха с меч. 12 Тогава Иисус се обърна към Господа в онзи ден, когато Господ предаде аморейците в ръцете на израилтяните[a]. Той каза пред израилтяните: „Спри се, слънце, над Гаваон и ти, месечино, над Аялонската долина!“ 13 (F)И слънцето се спря, и месечината застана на място, докато народът отмъщаваше на враговете си. Не е ли това записано в Книгата на праведния: „Слънцето се спря сред небето и не побърза да залезе почти цял ден“? 14 (G)Такъв ден не е имало нито преди, нито след това – Господ да се вслушва в човешки глас. Наистина Господ се сражаваше за Израил.
Иисус Христос ходи по вода
45 (A)И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да минат преди Него на отвъдния бряг към Витсаида, докато Той разпусне народа. 46 И след като се отдели от тях, Той отиде в планината, за да се помоли. 47 Привечер лодката беше сред езерото, а Той – сам на сушата. 48 И ги видя, че се измъчват при плаването, понеже вятърът им беше насрещен. И около четвъртата нощна стража Той се приближи към тях, вървейки по езерото, и искаше да ги отмине. 49 (B)Като Го видяха да ходи по езерото, те помислиха, че това е привидение, и изкрещяха, 50 защото всички Го видяха и се уплашиха. А Той веднага им заговори: „Спокойно! Аз съм – не се бойте!“ 51 Тогава влезе при тях в лодката и вятърът утихна. Те се смаяха твърде много и се чудеха. 52 (C)Защото те не разбраха станалото с хлябовете, понеже сърцето им беше закоравяло.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.