Revised Common Lectionary (Complementary)
Божието слово към Йов и неговият отговор
Бог – Творец на Вселената
38 След като Елиуй престана да говори, Господ отговори на Йов от бурята и каза: 2 (A)„Кой е този, който омрачава Провидението с думи без познание? 3 Препаши кръста си като героичен мъж! Ще те питам и ти Ми отговаряй!
4 Къде беше ти, когато полагах основите на земята? Обясни, ако знаеш. 5 Кой е определил размерите, нима знаеш това? Или кой е опъвал по нея въже за измерване? 6 На какво са закрепени основите и, и кой е положил крайъгълния ѝ камък, 7 (B)когато утринните звезди ликуваха и всички Божии ангели възклицаваха?
8 Кой затвори морето с врати, когато избликна и излезе като от майчина утроба, 9 когато превърнах облаците в негово облекло, а мъглата – в негови пелени, 10 когато му утвърдих Моя наредба и поставих ключалки и врата? 11 (C)Тогава казах: ‘Дотук ще дойдеш, но не по-нататък, и тук ще се разбиват твоите горди вълни!’
23 Онези, които тръгват по море с кораби
и търгуват по безбрежните води,
24 виждат делата на Господа
и Неговите чудеса в дълбините:
25 (A)по Негова заповед настъпва бурен вятър
и морските вълни се издигат високо;
26 изкачват се до небесата, слизат до бездната;
хората изпадат в неволя;
27 въртят се, залитат като пияни
и цялата им мъдрост изчезва.
28 (B)Тогава призоваха Господа в скръбта си
и Той ги избави от техните неволи.
29 (C)Той превръща бурята в тих ветрец
и морските вълни замлъкват.
30 Плаващите се радват, че вълните са утихнали
и Той ги довежда на желано пристанище.
31 Нека прославят Господа за Неговото милосърдие
и за чудните Му дела спрямо хората!
32 Да Го възхваляват в събранието на народа
и да Го прославят в съвета на старейшините!
Белези на апостолското служение
6 Като съдействаме на Божието дело, ние ви умоляваме да не оставяте да отиде напразно Божията благодат, която получихте. 2 (A)Защото се казва: „В благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах.“ Ето сега е благоприятното време, ето сега е денят на спасението. 3 Ние на никого с нищо не даваме повод да се злепостави служението ни, 4 (B)но във всяко отношение се проявяваме като Божии служители: с голямо търпение, в скърби, в нужди, в притеснения, 5 (C)в рани, в тъмници, в бунтове срещу нас, в тежък труд, в бдения, в пости, 6 (D)с чистота, със знание, с търпеливост, с благост, със Светия Дух, с нелицемерна любов, 7 (E)с възвестяване на истината, с Божия сила, с оръжията на правдата в дясната и лявата ръка, 8 при чест и безчестие, при укори и похвали, смятат ни за измамници, но ние казваме истината, 9 (F)смятат ни за неизвестни, но сме известни, мислят, че е свършено с нас, а ето – живи сме, наказват ни, но не умираме, 10 (G)оскърбяват ни, а ние винаги сме радостни, бедни сме, но мнозина обогатяваме, нищо нямаме, а всичко притежаваме.
Храм на живия Бог
11 (H)Говорихме ви открито, коринтяни, широко отворихме сърцата си. 12 Ние не затворихме сърцата си – вие затворихте вашите. 13 (I)Говоря ви като на свои деца: направете и вие като нас – отворете и вие сърцата си.
Укротяване на бурята
35 (A)В онзи ден, когато се свечери, Иисус им каза: „Да отидем на отсрещния бряг.“ 36 И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в лодката. Имаше и други лодки с Него. 37 Тогава се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше. 38 А Иисус беше заспал при кърмата на възглавница. Те Го събудиха и Му казаха: „Учителю, не те ли е грижа, че загиваме?“ 39 (B)А Той, като стана, забрани на вятъра и каза на езерото: „Млъкни, утихни!“ И вятърът утихна и настъпи пълно затишие. 40 Тогава им рече: „Защо се страхувате? Нямате ли вяра?“ 41 И ги обзе голям страх и казваха помежду си: „Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.