Revised Common Lectionary (Complementary)
23 Онези, които тръгват по море с кораби
и търгуват по безбрежните води,
24 виждат делата на Господа
и Неговите чудеса в дълбините:
25 (A)по Негова заповед настъпва бурен вятър
и морските вълни се издигат високо;
26 изкачват се до небесата, слизат до бездната;
хората изпадат в неволя;
27 въртят се, залитат като пияни
и цялата им мъдрост изчезва.
28 (B)Тогава призоваха Господа в скръбта си
и Той ги избави от техните неволи.
29 (C)Той превръща бурята в тих ветрец
и морските вълни замлъкват.
30 Плаващите се радват, че вълните са утихнали
и Той ги довежда на желано пристанище.
31 Нека прославят Господа за Неговото милосърдие
и за чудните Му дела спрямо хората!
32 Да Го възхваляват в събранието на народа
и да Го прославят в съвета на старейшините!
21 Слушаха ме и чакаха, и мълчаливо очакваха моя съвет 22 След думите ми те не отговаряха нищо, речта ми се стичаше върху тях като капки. 23 (A)Очакваха ме като ранен дъжд и отваряха устата си като за късен дъжд. 24 (B)Усмихвах им се, когато бяха унили, и светлото ми лице не помрачаваха. 25 Определях им пътя, седях като цар сред войска и ги ръководех като утешител на плачещи.“
Сегашното бедствено положение е незаслужено
30 „А сега ми се присмиват по-младите от мене, тези, чиито бащи не биха били достойни да ги поставя заедно с кучетата на дребния си добитък. 2 За какво ми биха били силата и силата на техните ръце? Изчезнала е тяхната пълна сила. 3 От недостиг и глад изтощени, огризват сухи корени в степта, храсталак по пусти места и в пустинята, 4 късат храст със соленовидни листа и корени на гениста им служат за хляб. 5 Прогонват ги от обществото, викат по тях като по крадци, 6 за да живеят в ужасни пещери, в кухини, пълни с прах и скални дупки. 7 (C)Викат между храстите, врат се под трънаците – 8 подли и безименни човеци, измет на земята.
9 (D)На тези станах подигравателна песен и прицел за бръщолевене. 10 Те се гнусят от мене, отбягват ме и не се сдържат да плюят в лицето ми. 11 Тъй като Бог развърза юздата и ме прегъна, те смъкнаха задръжките на устата си. 12 Отдясно се надига тълпа, хвърлят камъни по краката ми, насочват гибелните си пътища срещу мене, 13 а прекъснаха моя път, спомогнаха за моята гибел и нямаха чужда помощ за това. 14 Дойдоха при мене като през широк пролом, бурно се нахвърляха срещу мене като през опустошено място. 15 (E)Ужаси ме връхлетяха; достойнството ми се разсея като вятър и благополучието ми отмина като облак.
Пътуване към Йерусалим
21 А когато едва се разделихме с тях и отплавахме, стигнахме направо в Кос, а на другия ден – в Родос, и оттам – в Патара. 2 И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се и отплавахме. 3 След като съзряхме Кипър, оставихме го вляво, заплавахме към Сирия и слязохме в Тир. Там трябваше да се разтовари корабът. 4 (A)Намерихме вярващите и останахме там седем дена. А те, по внушение от Духа, съветваха Павел да не отива в Йерусалим. 5 Когато минаха дните, излязохме и се отправихме на път. Всички ни съпровождаха с жените и децата чак извън града. А на брега коленичихме и се помолихме. 6 След като се простихме един с друг, влязохме в кораба, а те се върнаха вкъщи. 7 А ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, поздравихме братята и останахме у тях един ден. 8 (B)На другия ден Павел и ние, които бяхме с него, продължихме и пристигнахме в Кесария, където влязохме в къщата на Филип, който благовестеше и беше един от седемте дякони, и останахме при него. 9 Той имаше четири неомъжени дъщери с пророчески дар. 10 (C)Там бяхме вече от доста дни, когато от Юдея пристигна един пророк на име Агав. 11 (D)Той дойде при нас, взе пояса на Павел, върза си ръцете и нозете и рече: „Това казва Светият Дух: Така юдеите ще вържат в Йерусалим онзи мъж, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.“ 12 Щом чухме това, и ние, и тамошните го молехме да не отива в Йерусалим. 13 (E)Но Павел отговори: „Защо плачете и съкрушавате сърцето ми? Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим в името на Господ Иисус.“ 14 (F)И понеже той не се съгласяваше, млъкнахме и си рекохме: „Да бъде волята на Господа!“
15 След тези дни се приготвихме и тръгнахме за Йерусалим. 16 С нас дойдоха и някои ученици от Кесария, които ни водеха при някой си Мнасон от Кипър, отдавна повярвал, у когото щяхме да отседнем.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.