Revised Common Lectionary (Complementary)
131 (По слав. 130). Давидова песен на възкачванията. Господи, сърцето ми не се гордее, Нито се надигат очите ми, Нито се занимавам с неща големи и твърде високи за мене.
2 Наистина аз укротих и успокоих душата си; Като отбито дете при майка си, Така душата ми е при мене като отбито дете.
3 Израилю, надей се на Господа От сега и до века.
26 В оня ден тая песен ще се изпее в Юдовата земя: Имаме укрепен град; Спасение ще тури Бог за стени и подпорки.
2 Отворете портите, За да влезе праведният народ, който пази истината.
3 Ще опазиш в съвършен мир Непоколебими ум, Защото на Тебе уповава.
4 Уповавайте на Господа винаги, Защото Господ Иеова е вечна канара:
5 Защото събаря живеещите на високо, Снишава високостоящия град, снишава го дори до земята, Хвърля го дори в пръстта.
6 Ногата ще го потъпче - Нозете на сиромаха, стъпките на бедния.
25 Счетох, обаче за нужно да ви изпратя брата Епафродита, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в нуждите;
26 понеже милееше за всички ви, и тъжеше, защото бяхте чули че бил болен.
27 И наистина той боледува близу до смърт; но Бог му показа милост, и не само на него, но и на мене, за да нямам скръб върху скръб.
28 Затова и по-скоро го изпратих, та да го видите, да се зарадвате пак, и аз да бъда по-малко скръбен;
29 Прочее, приемете го в Господа с пълна радост; и имайте такива на почит,
30 понеже заради Христовото дело той дойде близу до смърт, като изложи живота си на опасност, за да допълни липсата на вашите услуги към мене.