Revised Common Lectionary (Complementary)

Христовата любов

¹⁴ Това е причината да коленича пред Отца, ¹⁵ от когото всеки род на небето и на земята е получил името си. ¹⁶ Моля се той, според богатството на своята слава, да ви даде сила чрез Духа си да се укрепите вътрешно ¹⁷ и Христос да живее в сърцата ви чрез вярата, а животът ви да бъде вкоренен и основан в любовта. ¹⁸ Моля се да можете заедно с всички святи Божии хора да разберете ширината, дължината, височината и дълбочината на Христовата любов ¹⁹ и да познаете тази любов, която надминава всяко познание, за да бъдете изпълнени с цялата Божия пълнота.

²⁰ Със своята сила, действаща в нас, Бог е способен да извърши безкрайно повече от това, за което се молим или си представяме. ²¹ На него да бъде слава в църквата и в Христос Исус през всички поколения за вечни векове! Амин.

Исус нахранва повече от 5000 души

(Мат. 14:13-21; Мк. 6:30-44; Лк. 9:10-17)

6 След това Исус премина на другия бряг на Галилейското езеро (или Тивериадското езеро) ² и много хора го последваха, защото бяха видели знаменията над болни хора, които бе извършил. ³ Исус се изкачи на хълма и седна там с учениците си. ⁴ Наближаваше юдейският празник Пасха.

⁵ Исус вдигна поглед и като видя, че към него идват много хора, каза на Филип: „Къде можем да купим достатъчно хляб, за да нахраним всички тези хора?“ ⁶ (Той каза това само за да изпита Филип, защото вече знаеше какво ще направи.)

⁷ Филип отговори: „И с двеста динария пак няма да можем да купим достатъчно хляб, за да нахраним тези хора — всеки ще получи само по един залък.“

⁸ Друг ученик на Исус (Андрей — братът на Симон Петър) му каза: ⁹ „Едно момченце тук има пет ечемичени хляба и две риби, но какво е това за толкова много народ?“

¹⁰ Исус отговори: „Кажете на хората да седнат.“ (На това място имаше много трева.) Всички насядаха. (Мъжете бяха около пет хиляди.) ¹¹ Тогава Исус взе хлябовете, благодари на Бога и раздаде на седналите на тревата, като всеки взе колкото искаше. Същото направи и с рибата.

¹² Когато всички се нахраниха, Исус каза на учениците си: „Съберете останалите парчета, за да не се хвърли нищо!“ ¹³ И учениците събраха останалото от петте ечемичени хляба и напълниха дванадесет големи кошници с къшеи, след като всички бяха яли.

¹⁴ Когато видяха знамението, което Исус извърши, хората започнаха да говорят: „Този човек наистина е Пророкът,^[a] който трябваше да дойде в света.“

¹⁵ Исус разбра, че искат насила да го заставят да стане цар и затова отново отиде на хълма сам.

Исус върви по водата

(Мат. 14:22-27; Мк. 6:45-52)

¹⁶ Привечер учениците му слязоха до езерото. ¹⁷ Вече беше тъмно, а Исус още не се беше върнал. Те се качиха на една лодка и се отправиха през езерото към Капернаум. ¹⁸ Духаше силен вятър и вълните ставаха все по-големи. ¹⁹ Бяха гребали пет-шест километра, когато видяха Исус да върви по водата, приближавайки се към лодката, и се изплашиха. ²⁰ Но той им каза: „Не се страхувайте! Аз съм!“ ²¹ Тогава учениците с радост го взеха в лодката и тя веднага стигна до мястото, към което бяха тръгнали.