Revised Common Lectionary (Complementary)

² Познавам един човек^[a] в Христос, който преди четиринадесет години бе грабнат и отнесен до третото небе. (Дали в тялото си или извън тялото не зная — само Бог знае.) ³ И зная, че този човек (дали с тяло или без тялото си не зная — само Бог знае) ⁴ бе грабнат и отнесен в рая и чу думи, които не могат да бъдат изречени и които човешко същество няма право да произнесе. ⁵ Ще се похваля с такъв човек, но със себе си няма да се хваля освен със слабостите си. ⁶ Ако реша да се хваля, няма да съм безумец, защото ще говоря истината. Но се опитвам да се въздържам, за да не мисли никой за мен повече от това, което вижда да правя или чува да казвам.

⁷ И за да не се възгордявам прекалено заради чудните откровения, ми бе даден трън в плътта — изпратен ми бе ангел от Сатана непрекъснато да ме измъчва, за да не се възгордявам прекалено. ⁸ Три пъти умолявах Господа да го махне от мен, ⁹ но той ми каза: „Стига ти моята благодат, защото силата ми се проявява най-добре в слабост.“ Затова с най-голямо удоволствие ще се хваля със слабостите си, за да може силата на Христос да почива върху мен. ¹⁰ И заради Христос се радвам на слабостите си, на обидите, на трудностите, на гоненията и на големите проблеми, защото именно когато съм слаб, съм наистина силен.

Исус отива в родния си град

(Мат. 13:53-58; Лк. 4:16-30)

6 Исус излезе от къщата и отиде в родния си град, следван от учениците си. ² Когато настъпи съботният ден, той започна да поучава в синагогата и много хора бяха удивени от думите му. „Откъде е получил това учение? — казваха те. — Каква е тази мъдрост и кой му я даде? Как ръцете му имат такава сила да вършат чудеса? ³ Нима той не е дърводелецът — синът на Мария и братът на Яков, Йосия, Юда и Симон? И тези тук сред нас не са ли сестрите му?“ И хората отказаха да го приемат.

⁴ Исус им каза: „Пророкът навсякъде е на почит освен в родния си град, между роднините си и в собствения си дом.“ ⁵ И той не можа да извърши там никакво чудо с изключение на това, че излекува няколко болни, като положи ръцете си върху тях. ⁶ Исус беше удивен, че хората нямаха вяра.

Исус изпраща апостолите си да проповядват

(Мат. 10:1,5-15; Лк. 9:1-6)

След това отиде да проповядва из околните села. ⁷ Той извика при себе си дванадесетте апостола и започна да ги изпраща по двама, като им даваше власт над злите духове. ⁸ Нареди им: „Не взимайте нищо за из път освен тояга — нито хляб, нито торба, нито пари в поясите си. ⁹ Обуйте сандали и вземете само дрехите, които са на вас. ¹⁰ Като влезете в някоя къща, останете там, докато си тръгнете от онзи град. ¹¹ Ако някъде не ви приемат или не искат да ви слушат, тръгнете си и на излизане оттам изтърсете праха от краката си.^[a] Това ще им бъде като предупреждение.“

¹² Апостолите тръгнаха и започнаха да проповядват на хората да се покаят. ¹³ Те прогониха много демони, помазаха много болни със зехтин и ги излекуваха.