Revised Common Lectionary (Complementary)

Споделяне

³² Всички вярващи бяха като едно цяло — с едно сърце и една душа. Никой не казваше за имота си, че е само негов, а всичко, което имаха, споделяха помежду си. ³³ С голяма сила апостолите свидетелстваха за възкресението на Господ Исус и Бог изобилно благославяше всички тях. ³⁴ Никой не живееше в лишение, защото онези, които имаха ниви или къщи, ги продаваха, донасяха парите от продажбата, ³⁵ слагаха ги в краката на апостолите и после те се раздаваха на всеки според нуждите му.

1 То съществуваше от самото начало. Ние го чухме, видяхме със собствените си очи, наблюдавахме и докосвахме с ръцете си. Говорим за Словото, което дава живот. ² Този живот се яви, ние го видяхме и свидетелстваме за него. Известяваме ви вечния живот, който беше с Отца и ни се откри. ³ Ние го видяхме и чухме, и сега го известяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас. А нашето общение е с Отца и с неговия Син Исус Христос. ⁴ Пишем ви това, за да бъде радостта ни^[a] пълна.

Бог прощава греховете ни

⁵ Посланието, което чухме от него и известяваме на вас, е, че Бог е светлина и в него няма никаква тъмнина. ⁶ Ако казваме, че имаме общение с Бога, но продължаваме да живеем в тъмнината, значи сме лъжци и не следваме истината. ⁷ Но ако живеем в светлината, както той е в светлината, тогава имаме общение един с друг и кръвта на неговия Син Исус ни очиства от всякакъв грях.

⁸ Ако казваме, че сме безгрешни, сами заблуждаваме себе си и истината не е в нас. ⁹ Но ако признаваме греховете си, Бог ще ни прости. Той ще ни очисти от всички злини, които сме извършили, защото държи на думата си и е справедлив. ¹⁰ Ако казваме, че не сме съгрешавали, обявяваме Бога за лъжец и словото му няма място в живота ни.

Исус е наш защитник

2 Дечица мои, пиша ви това, за да не грешите, но ако някой извърши грях, имаме пред Отца свой защитник — праведникът Исус Христос. ² Той е изкупителната жертва за нашите грехове и не само за тях, но и за греховете на целия свят.

Исус се явява на последователите си

(Мат. 28:16-20; Мк. 16:14-18; Лк. 24:36-49)

¹⁹ Вечерта на същия ден, който беше първият ден от седмицата, учениците бяха залостили вратите на къщата, в която бяха, защото се страхуваха от юдейските водачи. Тогава Исус дойде, застана сред тях и им каза: „Мир на вас!“ ²⁰ След тези думи той им показа ръцете и ребрата си и учениците се зарадваха, когато видяха Господа.

²¹ Тогава Исус отново им каза: „Мир на вас! Както Отец изпрати мен, така и аз изпращам вас.“ ²² След тези думи той духна върху тях и им каза: „Приемете Святия Дух. ²³ На когото простите греховете, ще бъдат простени. На когото не простите греховете, ще останат непростени.“

Исус се явява на Тома

²⁴ Тома (наречен Близнак), един от дванадесетте, не беше с тях, когато Исус дойде. ²⁵ Другите ученици му казваха: „Видяхме Господа!“ Но той им отговори: „Докато не видя белезите от пироните на ръцете му и не сложа пръст в раната на ребрата му, няма да повярвам!“

²⁶ Седмица по-късно учениците отново бяха в къщата и Тома беше с тях. Въпреки че вратите бяха залостени, Исус дойде, застана сред тях и каза: „Мир на вас!“ ²⁷ После се обърна към Тома: „Сложи пръста си тук и погледни ръцете ми. Протегни ръка и я сложи на ребрата ми. Спри да се съмняваш и повярвай!“

²⁸ В отговор Тома му каза: „Господ мой и Бог мой!“

²⁹ Исус му каза: „Ти повярва, защото ме видя. Благословени са тези, които са повярвали, без да са видели.“

Целта на тази книга

³⁰ Исус извърши пред учениците си още много други знамения, които не са записани в тази книга. ³¹ Но тези неща бяха написани, за да повярвате, че Исус е Месията, Божият Син, и за да може като вярвате, да имате живот чрез неговото име.