Revised Common Lectionary (Complementary)
Исус влиза в Ерусалим като цар
(Мат. 21:1-11; Лк. 19:28-40; Йн. 12:12-19)
11 Като наближиха Ерусалим, недалеч от Витфагия и Витания — близо до Елеонската планина, Исус изпрати двама от учениците си напред 2 и им каза: „Идете в града, който се простира пред вас. Веднага щом влезете там, ще намерите едно вързано магаренце, което никой още не е възсядал — отвържете го и го доведете. 3 Ако някой ви попита защо правите това, отговорете му така: «Господ има нужда от него и веднага ще го върне.»“
4 Те влязоха в града и намериха на улицата едно магаренце, вързано до една врата, и го отвързаха. 5 Наблизо стояха няколко души, които ги попитаха: „Какво правите? Защо отвързвате магарето?“ 6 Учениците им отговориха така, както им беше казал Исус, и хората им разрешиха да го вземат. 7 Те го откараха при Исус и като метнаха връхните си дрехи на гърба на магарето, той го възседна. 8 Много хора постилаха връхните си дрехи на пътя му, други слагаха пред него клонките, които бяха счупили в полето, и ги постилаха на пътя. 9 Някои вървяха пред Исус, други — зад него и всички викаха:
„«Осанна!»
«Благословен да бъде този, който идва в името на Господа!»(A)
10 Благословено да е идващото царство
на нашия баща Давид!
Осанна във висините!“
11 Исус влезе в Ерусалим и отиде в храма. Огледа всичко вътре, но тъй като вече беше късно, излезе и отиде във Витания с дванадесетте апостола.
Исус влиза в Ерусалим като цар
(Мат. 21:1-11; Мк. 11:1-11; Лк. 19:28-40)
12 На следващия ден многото хора, дошли в Ерусалим за Пасхата, чуха, че Исус ще пристигне в града. 13 Те взеха палмови клонки и излязоха да го посрещнат с възгласи:
„«Осанна!
Благословен да бъде този,
който идва в името на Господа!»(A)
Благословен да бъде
царят на Израел!“
14 Исус намери едно магаренце и се качи на него, както е казано в Писанието:
16 (Първоначално учениците му не разбраха това, но когато Исус бе издигнат в слава, те си спомниха, че това бе писано за него и че те бяха направили тези неща за него.)
Учете се от Христос на себеотрицание
5 Трябва да мислите както Христос Исус.
6 Макар и да бе Бог в самото си естество,
той не сметна, че равенството с Бога е нещо,
за което трябва да се държи здраво.
7 Отказа се от всичко и прие образа на слуга и стана като хората.
И когато външно стана като човек,
8 той се смири и стана покорен до смърт
— до смърт на кръст.
9 Ето защо и Бог го издигна на най-високото място
и му даде името, което е над всички имена,
10 за да се преклонят с почит пред името на Исус всички
— и тези в небесата, и тези на земята, и тези под земята,
11 и всеки открито да признае, че Исус Христос е Господ
за слава на Бог Отец.
Планът да убият Исус
(Мат. 26:1-5; Лк. 22:1-2; Йн. 11:45-53)
14 До Пасха и празника на безквасните хлябове оставаха само два дни. Главните свещеници и законоучителите търсеха начин да хванат Исус чрез измама и да го убият. 2 Те казваха: „Не трябва да го арестуваме по време на празника, за да не станат размирици сред хората.“
Една жена почита Исус
(Мат. 26:6-13; Йн. 12:1-8)
3 Когато Исус беше във Витания и седеше на масата в къщата на Симон прокажения, при него дойде една жена, която носеше алабастров съд, пълен с миро от чист нард.[a] Тя счупи съда и изля благоуханното масло върху главата на Исус.
4 Някои от присъстващите се възмутиха и си казаха помежду си: „Защо беше нужно да се прахоса това миро? 5 То можеше да се продаде за повече от триста динария, които да се раздадат на бедните.“ И строго й се скараха.
6 Но Исус каза: „Оставете жената на мира. Защо я тревожите? Тя извърши нещо прекрасно за мен. 7 С вас винаги ще има бедни[b] и можете да им помагате, когато пожелаете, но аз няма да бъда винаги с вас. 8 Тя направи каквото можа — предварително изля миро върху тялото ми, за да го приготви за погребение. 9 Истина ви казвам: навсякъде по света, където се проповядва Благата вест, ще се разказва за това, което тази жена направи, и хората винаги ще я помнят.“
Юда се съгласява да предаде Исус
(Мат. 26:14-16; Лк. 22:3-6)
10 Тогава Юда Искариотски, един от дванадесетте апостола, отиде при главните свещеници, за да им предаде Исус. 11 Като чуха това, те се зарадваха и обещаха да му дадат пари. Юда зачака удобен момент да го предаде.
Пасхалната вечеря
(Мат. 26:17-25; Лк. 22:7-14,21-23; Йн. 13:21-30)
12 В първия ден от празника на безквасните хлябове, когато се принася в жертва пасхалното агне, учениците попитаха Исус: „Къде искаш да отидем и да приготвим за теб пасхалната вечеря?“
13 Той изпрати двама от тях в града и им каза: „Влезте в града. Там ще ви посрещне един човек, който носи стомна с вода. Последвайте го. 14 Където влезе, влезте и вие и кажете на стопанина на къщата: „Учителят пита: Къде е стаята, където мога да се събера с учениците си за пасхалната вечеря?“ 15 И той ще ви покаже една голяма стая на горния етаж, подредена и готова. Там пригответе храната за нас.“
16 Те тръгнаха и влязоха в града. Там намериха всичко така, както им беше казал Исус, и приготвиха пасхалната вечеря.
17 Когато мръкна, Исус дойде в тази къща с дванадесетте апостола. 18 Докато бяха на масата и се хранеха, той им каза: „Истина ви казвам: един от вас, които сега ядете с мен, ще ме предаде.“
19 Те много се натъжиха и започнаха да го питат един след друг: „Не съм аз, нали?“
20 Исус им отговори: „Това ще бъде един от дванадесетте — този, който топи хляба си в блюдото заедно с мен. 21 Човешкият Син ще си иде, точно както казват Писанията за него, но горко на онзи, който го предаде. За този човек щеше да бъде по-добре никога да не се беше раждал.“
Господната вечеря
(Мат. 26:26-30; Лк. 22:15-20; 1 Кор. 11:23-25)
22 И докато ядяха, Исус взе хляба, благодари на Бога, разчупи го и като го раздаде на учениците си, каза: „Вземете, това е моето тяло.“
23 После взе чашата и като благодари на Бога, я подаде на учениците си и всички пиха от нея. 24 Исус им каза: „Това е моята кръв на завета, който Бог сключва с вас. Тя се пролива за много хора. 25 Истина ви казвам: няма вече да пия вино до онзи ден, в който ще пия ново вино в Божието царство.“
26 Те изпяха един химн и отидоха на Елеонската планина.
Исус предсказва отричането на Петър
(Мат. 26:31-35; Лк. 22:31-34; Йн. 13:36-38)
27 Исус им каза: „Всички вие ще ме изоставите, защото Писанието казва:
„Ще убия овчаря
и овцете ще се разбягат.“(A)
28 Но след като бъда възкресен, ще отида в Галилея преди вас.“
29 А Петър му каза: „Дори всички останали да те изоставят, аз няма да те изоставя.“
30 Тогава Исус му отговори: „Истина ти казвам: днес, още тази нощ, преди да е пропял петелът повторно, ти три пъти ще се отречеш от мен.“
31 Но Петър каза още по-настойчиво: „Дори ако трябва да умра с теб, никога няма да се отрека от теб.“ Същото заявиха и останалите.
Исус се моли сам
(Мат. 26:36-46; Лк. 22:39-46)
32 Когато стигнаха до мястото, наречено Гетсимания, Исус каза на учениците си: „Седнете тук, докато се помоля.“ 33 Той взе със себе си Петър, Яков и Йоан и започна да се мъчи и да се терзае. 34 Каза им: „Душата ми се раздира от скръб. Останете тук и бъдете нащрек.“
35 И като се отдалечи малко, Исус падна на земята и започна да се моли ако е възможно, този час на страдания да го отмине. 36 Той каза: „Авва,[c] Отче! За теб всичко е възможно. Махни тази чаша от мен. Но направи така, както искаш ти, а не както искам аз.“
37 Като се върна при учениците си, Исус ги завари заспали и каза на Петър: „Спиш ли, Симоне? Не можа ли да останеш буден един час? 38 Стойте будни и се молете да не бъдете изкушени. Духът ви иска да извърши това, което е правилно, но тялото ви е слабо“.
39 Исус отново се отдалечи и се помоли със същите думи. 40 А когато пак се върна, те отново спяха, защото клепачите им бяха натежали. И не знаеха какво да му кажат.
41 Когато дойде за трети път след молитвата си, Исус им каза: „Все още ли спите и почивате? Стига толкова! Часът дойде! Човешкият Син се предава в ръцете на грешници. 42 Станете! Да вървим. Ето — моят предател идва!“
Исус е арестуван
(Мат. 26:47-56; Лк. 22:47-53; Йн. 18:3-12)
43 В същия миг, докато Исус още говореше, се появи Юда, един от дванадесетте. С него имаше много хора с ножове и тояги, изпратени от главните свещеници, законоучителите и старейшините.
44 Предателят им беше определил знак: „Когото целуна, той е. Заловете го и го отведете под стража.“ 45 Затова веднага щом пристигна, Юда се приближи до Исус, каза му: „Учителю!“ и го целуна. 46 Тогава хората сграбчиха Исус и го арестуваха. 47 Един от учениците му, който стоеше наблизо, извади ножа си и като удари слугата на първосвещеника, отряза ухото му.
48 Исус им каза: „Нима сте дошли да ме заловите с ножове и тояги, сякаш съм престъпник? 49 Всеки ден бях с вас и поучавах в храма, и не ме арестувахте. Но казаното в Писанията трябва да се сбъдне.“ 50 Тогава всички ученици го изоставиха и избягаха.
51 Сред онези, които вървяха с Исус, имаше един младеж, загърнат само с ленено наметало. Опитаха се да го хванат, но той се отскубна, 52 остави наметалото и избяга гол.
Исус пред юдейските водачи
(Мат. 26:57-68; Лк. 22:54-55,63-71; Йн. 18:13-14,19-24)
53 Отведоха Исус в къщата на първосвещеника, където се бяха събрали всички главни свещеници, старейшините и законоучителите. 54 Петър тръгна след Исус, вървейки на известно разстояние, влезе в двора на първосвещеника и седна със стражите да се сгрее край огъня.
55 Главните свещеници и всички членове на Синедриона напразно се опитваха да намерят доказателство срещу Исус, за да го осъдят на смърт. 56 При все че много хора лъжесвидетелстваха срещу него, показанията им винаги се разминаваха.
57 Тогава някои станаха и започнаха да лъжесвидетелстват срещу Исус, като казваха: 58 „Чухме го да говори: «Ще разруша този храм, изграден от човешка ръка, и за три дни ще издигна друг — неръкотворен.»“ 59 Но дори в това свидетелствата им се различаваха.
60 Тогава първосвещеникът се изправи пред всички и попита Исус: „Нищо ли няма да отговориш? Какво ще кажеш за обвиненията на тези хора срещу теб?“ 61 Но Исус мълчеше и не отговаряше.
Първосвещеникът отново го попита: „Ти ли си Месията, Синът на Благословения Бог?“
62 Исус отговори: „Аз съм. И ще видите Човешкия Син, седнал отдясно на Всемогъщия, да идва на небесните облаци.“[d]
63 Като чу това, първосвещеникът разкъса дрехите си[e] и каза: „Нима имаме нужда от повече свидетели? 64 Чухте богохулството. Какво ще кажете?“
И те всички решиха, че е виновен и трябва да бъде изпратен на смърт. 65 Някои започнаха да го заплюват, закриваха очите му, удряха го с юмруците си и му казваха: „Нали си пророк, познай кой е!“ После стражите го отведоха настрана и също го биха.
Петър се отрича от Исус
(Мат. 26:69-75; Лк. 22:56-62; Йн. 18:15-18,25-27)
66 Докато Петър беше още на двора, дойде една от прислужниците на първосвещеника 67 и като видя Петър, който се грееше край огъня, втренчено се загледа в него и каза: „Ти също беше с онзи Назарянин, Исус.“
68 Но Петър отрече и каза: „Не зная и не разбирам за какво говориш.“ После излезе в предния двор.[f]
69 Но прислужницата го видя и отново каза на хората наоколо: „Този човек е един от тях.“ 70 А Петър пак отрече.
След малко онези, които стояха там, казаха на Петър: „Ти със сигурност си един от тях, защото също си галилеец.“
71 Тогава Петър започна да се проклина и се закле: „Не познавам човека, за когото говорите!“
72 В същия миг петелът пропя за втори път. Петър си спомни думите, които Исус му беше казал: „Преди петелът да пропее повторно, ти три пъти ще се отречеш от мен“ и горчиво заплака.
Пилат разпитва Исус
(Мат. 27:1-2,11-14; Лк. 23:1-5; Йн. 18:28-38)
15 Рано сутринта главните свещеници, старейшините, законоучителите и всички членове на Синедриона скроиха план и като вързаха Исус, изведоха го и го предадоха на Пилат.
2 Той го запита: „Ти ли си царят на юдеите?“
„Сам го казваш“ — отговори Исус.
3 Тъй като главните свещеници го обвиняваха в много неща, 4 Пилат пак го попита: „Нищо ли няма да отговориш? Не виждаш ли в колко много неща те обвиняват?“
5 Но Исус продължи да мълчи и това удивляваше Пилат.
Исус е осъден на смърт
(Мат. 27:15-26; Лк. 23:13-25; Йн. 18:39–19:16)
6 Всяка година на празника Пасха Пилат имаше обичай да освобождава по един затворник, когото хората поискат. 7 По това време в затвора имаше един човек на име Варава, хвърлен там заедно с други бунтовници, които бяха извършили убийство по време на метежа. 8 И народът се събра и започна да иска от Пилат да направи това, което обикновено правеше за тях.
9 Пилат ги попита: „Искате ли да ви освободя царя на юдеите?“ 10 Той каза това, защото видя, че главните свещеници бяха предали Исус от завист. 11 Главните свещеници пък подстрекаваха тълпата да иска от Пилат да освободи Варава вместо Исус.
12 Пилат ги попита втори път: „Тогава какво искате да направя с този, когото наричате царя на юдеите?“
13 „Разпъни го на кръст!“ — извикаха те.
14 Пилат ги запита: „Защо? Какво престъпление е извършил?“
Но хората закрещяха още по-силно: „Разпъни го на кръст!“
15 Пилат искаше да угоди на тълпата и затова им освободи Варава, а Исус нареди да набият с камшици и после го предаде да бъде разпънат на кръст.
Войниците на Пилат издевателстват над Исус
(Мат. 27:27-31; Йн. 19:2-3)
16 Войниците го отведоха във вътрешния двор, наречен Претория, и събраха там целия полк. 17 Облякоха му пурпурна мантия, сплетоха венец от тръни и го сложиха на главата му. 18 После започнаха да го поздравяват с думите: „Да живее царят на юдеите!“ 19 Биеха го по главата с тръстика, заплюваха го, коленичеха и му се покланяха. 20 Когато се поругаха с него, те му свалиха пурпурната мантия, облякоха го в неговите дрехи и го изведоха да го разпънат на кръст.
Исус е разпънат на кръст
(Мат. 27:32-44; Лк. 23:26-43; Йн. 19:17-27)
21 По пътя срещнаха един човек от Киринея, който се връщаше от полето. Това бе Симон — бащата на Александър и Руфа. Войниците го накараха да носи кръста, предназначен за Исус. 22 Отведоха Исус до мястото, наречено Голгота, което означава „Лобно място“. 23 Дадоха му да пие вино със смирна,[g] но Исус отказа. 24 Тогава войниците го разпънаха и си разделиха дрехите му, като хвърлиха жребий да видят кой какво ще вземе.
25 Разпънаха го в девет сутринта. 26 Надписът с обвинението срещу него гласеше: царят на юдеите. 27 Заедно с Исус разпънаха и двама разбойника — единия от дясната, а другия от лявата му страна. 28 [h]
29 Минаващите покрай него го обиждаха и като клатеха глави, казваха: „Ей! Ти, който щеше да събаряш храма и да го строиш отново за три дни, 30 я сега спаси себе си и слез от кръста!“
31 Главните свещеници и законоучителите също му се подиграваха, като говореха помежду си: „Другите спасяваше, а себе си не може да спаси! 32 Нека сега видим как този Месия, царят на Израел, слиза от кръста и ще повярваме!“ Онези, които бяха разпънати с него, също го обсипваха с обиди.
Исус умира
(Мат. 27:45-56; Лк. 23:44-49; Йн. 19:28-30)
33 По обяд мрак покри цялата земя и не се вдигна до три следобед. 34 В три часа Исус извика високо: „Елои, Елои, лама савахтани?“(B), което означава: „Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?“
35 Някои от онези, които стояха наоколо, чуха това и казаха: „Слушайте! Вика Илия.“[i]
36 И един човек се затича, натопи една гъба в оцет, прикрепи я на пръчка и като даде на Исус да пие, каза: „Почакайте да видим дали ще дойде Илия да го свали.“
37 А Исус, като извика силно, издъхна.
38 И в този миг завесата в храма се раздра на две от горе до долу. 39 Когато стотникът, стоящ срещу Исус, го чу да извиква и видя как издъхна, каза: „Този човек наистина бе Божий Син!“
40 Там имаше няколко жени, които наблюдаваха от разстояние. Сред тях бяха Мария Магдалина, Мария — майката на по-малкия Яков и Йосия — и Саломия. 41 Те следваха Исус и му помагаха, когато той бе в Галилея. Там имаше и много други жени, дошли заедно с него в Ерусалим.
Погребението на Исус
(Мат. 27:57-61; Лк. 23:50-56; Йн. 19:38-42)
42 Беше Подготвителен ден, тоест денят преди съботата, и вече се бе стъмнило. 43 Тогава дойде Йосиф от Ариматея, уважаван член на Съвета и един от онези, които очакваха идването на Божието царство. Той смело влезе при Пилат и поиска тялото на Исус. 44 Пилат се учуди, че Исус така бързо е умрял, и затова повика стотника да го пита дали е мъртъв отдавна. 45 След като чу отговора на стотника, Пилат разреши на Йосиф да вземе тялото. 46 Тогава Йосиф купи ленено платно, свали Исус от кръста, уви го в платното и го положи в гробница, изсечена в скалите. После изтърколи един камък и затвори входа й. 47 Мария Магдалина и Мария, майката на Йосия, видяха къде го положиха.
Пилат разпитва Исус
(Мат. 27:1-2,11-14; Лк. 23:1-5; Йн. 18:28-38)
15 Рано сутринта главните свещеници, старейшините, законоучителите и всички членове на Синедриона скроиха план и като вързаха Исус, изведоха го и го предадоха на Пилат.
2 Той го запита: „Ти ли си царят на юдеите?“
„Сам го казваш“ — отговори Исус.
3 Тъй като главните свещеници го обвиняваха в много неща, 4 Пилат пак го попита: „Нищо ли няма да отговориш? Не виждаш ли в колко много неща те обвиняват?“
5 Но Исус продължи да мълчи и това удивляваше Пилат.
Исус е осъден на смърт
(Мат. 27:15-26; Лк. 23:13-25; Йн. 18:39–19:16)
6 Всяка година на празника Пасха Пилат имаше обичай да освобождава по един затворник, когото хората поискат. 7 По това време в затвора имаше един човек на име Варава, хвърлен там заедно с други бунтовници, които бяха извършили убийство по време на метежа. 8 И народът се събра и започна да иска от Пилат да направи това, което обикновено правеше за тях.
9 Пилат ги попита: „Искате ли да ви освободя царя на юдеите?“ 10 Той каза това, защото видя, че главните свещеници бяха предали Исус от завист. 11 Главните свещеници пък подстрекаваха тълпата да иска от Пилат да освободи Варава вместо Исус.
12 Пилат ги попита втори път: „Тогава какво искате да направя с този, когото наричате царя на юдеите?“
13 „Разпъни го на кръст!“ — извикаха те.
14 Пилат ги запита: „Защо? Какво престъпление е извършил?“
Но хората закрещяха още по-силно: „Разпъни го на кръст!“
15 Пилат искаше да угоди на тълпата и затова им освободи Варава, а Исус нареди да набият с камшици и после го предаде да бъде разпънат на кръст.
Войниците на Пилат издевателстват над Исус
(Мат. 27:27-31; Йн. 19:2-3)
16 Войниците го отведоха във вътрешния двор, наречен Претория, и събраха там целия полк. 17 Облякоха му пурпурна мантия, сплетоха венец от тръни и го сложиха на главата му. 18 После започнаха да го поздравяват с думите: „Да живее царят на юдеите!“ 19 Биеха го по главата с тръстика, заплюваха го, коленичеха и му се покланяха. 20 Когато се поругаха с него, те му свалиха пурпурната мантия, облякоха го в неговите дрехи и го изведоха да го разпънат на кръст.
Исус е разпънат на кръст
(Мат. 27:32-44; Лк. 23:26-43; Йн. 19:17-27)
21 По пътя срещнаха един човек от Киринея, който се връщаше от полето. Това бе Симон — бащата на Александър и Руфа. Войниците го накараха да носи кръста, предназначен за Исус. 22 Отведоха Исус до мястото, наречено Голгота, което означава „Лобно място“. 23 Дадоха му да пие вино със смирна,[a] но Исус отказа. 24 Тогава войниците го разпънаха и си разделиха дрехите му, като хвърлиха жребий да видят кой какво ще вземе.
25 Разпънаха го в девет сутринта. 26 Надписът с обвинението срещу него гласеше: царят на юдеите. 27 Заедно с Исус разпънаха и двама разбойника — единия от дясната, а другия от лявата му страна. 28 [b]
29 Минаващите покрай него го обиждаха и като клатеха глави, казваха: „Ей! Ти, който щеше да събаряш храма и да го строиш отново за три дни, 30 я сега спаси себе си и слез от кръста!“
31 Главните свещеници и законоучителите също му се подиграваха, като говореха помежду си: „Другите спасяваше, а себе си не може да спаси! 32 Нека сега видим как този Месия, царят на Израел, слиза от кръста и ще повярваме!“ Онези, които бяха разпънати с него, също го обсипваха с обиди.
Исус умира
(Мат. 27:45-56; Лк. 23:44-49; Йн. 19:28-30)
33 По обяд мрак покри цялата земя и не се вдигна до три следобед. 34 В три часа Исус извика високо: „Елои, Елои, лама савахтани?“(A), което означава: „Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?“
35 Някои от онези, които стояха наоколо, чуха това и казаха: „Слушайте! Вика Илия.“[c]
36 И един човек се затича, натопи една гъба в оцет, прикрепи я на пръчка и като даде на Исус да пие, каза: „Почакайте да видим дали ще дойде Илия да го свали.“
37 А Исус, като извика силно, издъхна.
38 И в този миг завесата в храма се раздра на две от горе до долу. 39 Когато стотникът, стоящ срещу Исус, го чу да извиква и видя как издъхна, каза: „Този човек наистина бе Божий Син!“
40 Там имаше няколко жени, които наблюдаваха от разстояние. Сред тях бяха Мария Магдалина, Мария — майката на по-малкия Яков и Йосия — и Саломия. 41 Те следваха Исус и му помагаха, когато той бе в Галилея. Там имаше и много други жени, дошли заедно с него в Ерусалим.
Погребението на Исус
(Мат. 27:57-61; Лк. 23:50-56; Йн. 19:38-42)
42 Беше Подготвителен ден, тоест денят преди съботата, и вече се бе стъмнило. 43 Тогава дойде Йосиф от Ариматея, уважаван член на Съвета и един от онези, които очакваха идването на Божието царство. Той смело влезе при Пилат и поиска тялото на Исус. 44 Пилат се учуди, че Исус така бързо е умрял, и затова повика стотника да го пита дали е мъртъв отдавна. 45 След като чу отговора на стотника, Пилат разреши на Йосиф да вземе тялото. 46 Тогава Йосиф купи ленено платно, свали Исус от кръста, уви го в платното и го положи в гробница, изсечена в скалите. После изтърколи един камък и затвори входа й. 47 Мария Магдалина и Мария, майката на Йосия, видяха къде го положиха.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center