Revised Common Lectionary (Complementary)

³⁰ Четиридесет години по-късно в пламъците на един горящ храст в пустинята близо до планината Синай му се яви ангел. ³¹ Моисей беше удивен от това, което видя. Като се приближи да го разгледа, той чу гласа на Господа: ³² „Аз съм Богът на твоите предци, Богът на Авраам, Исаак и Яков.“^(A) Треперейки от страх, Моисей не смееше да погледне.

³³ Тогава Господ му каза: „Събуй си сандалите, защото мястото, на което си стъпил, е свята земя. ³⁴ Наистина видях как потискат народа ми в Египет, чух стенанията му и слязох да го освободя. Ела сега, ще те изпратя обратно в Египет.“^(B)

³⁵ Това беше същият Моисей, когото израелтяните отхвърлиха с думите: „Кой те постави водач и съдия?“^(C) Този Моисей Бог изпрати като водач и освободител; изпрати го с помощта на ангела, който той видя в горящия храст. ³⁶ Моисей ги изведе и четиридесет години вършеше чудеса и знамения в Египет, край Червено море и в пустинята.

³⁷ Това е същият Моисей, който каза на израелтяните: „Бог ще издигне измежду братята ви пророк като мен.“^{(D) 38} Той е този, който беше с народа на Израел, събрал се в пустинята; той е този, на когото ангелът говори на планината Синай, и той бе с бащите ни; той получи заповеди, които дават живот, за да ни ги предаде.

³⁹ Но прадедите ни отказаха да му се подчинят. Отхвърлиха го и в сърцата си се обърнаха към Египет. ⁴⁰ Те казаха на Аарон: „Направи ни някакви богове, които да вървят пред нас и да ни водят, защото с онзи Моисей, който ни изведе от Египет, не знаем какво е станало.“^(E)