Revised Common Lectionary (Complementary)

Божието обещание, получено чрез вярата

¹³ Обещанието, дадено на Авраам и потомците му, че ще бъде наследник на света, дойде не чрез закона, а чрез праведността, която произтича от вярата. ¹⁴ Защото ако тези, които следват закона, са наследници на света, вярата губи смисъл и обещанието е без стойност. ¹⁵ Защото законът може само да предизвика Божия гняв, ако бъде нарушен, но където няма закон, няма и нарушаване на закона.

¹⁶ Божието обещание идва благодарение на вярата и затова е подарък. А щом е подарък, то е за всички потомци на Авраам — не само за тези, които живеят под закона, но и за тези, които живеят с вяра като Авраам. Той е баща на всички нас, ¹⁷ както е писано: „Направих те баща на много народи.“^(A) Това е истина пред Бога, в когото Авраам вярваше — Бога, който дава живот на мъртвите и създава онова, което не е съществувало.

¹⁸ Въпреки че нямаше надежда Авраам да има деца, той вярваше и се надяваше. И така стана баща на много народи, както му беше казано: „Ще имаш безбройно потомство.“^{(B) 19} И вярата му не отслабна, въпреки че беше почти на сто години и добре знаеше, че тялото му е вече неспособно да създава потомство и че Сара е безплодна. ²⁰ Но той не спря да вярва и не се усъмни в Божието обещание. Напротив: вярата му ставаше все по-силна и той прослави Бога. ²¹ Авраам бе напълно сигурен, че Бог може да изпълни онова, което е обещал. ²² Ето защо е казано: „Бог прие вярата му и го счете за праведен.“^{(C) 23} Но не само за него бе писано: „Бог прие вярата му“, ²⁴ а и за нас, които ще бъдем счетени за праведни, защото вярваме в Онзи, който възкреси от мъртвите нашия Господ Исус, ²⁵ който бе предаден на смърт заради нашите грехове и бе възкресен, за да станем праведни пред Бога.

Исус казва, че трябва да умре

(Мат. 16:21-28; Лк. 9:22-27)

³¹ И започна да ги учи: „Човешкият Син трябва много да изстрада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и законоучителите. После ще бъде убит, а след три дни ще възкръсне.“ ³² Исус открито им каза какво ще се случи, а Петър го дръпна настрана и започна да го укорява. ³³ Но Исус се обърна и като огледа учениците си, строго отвърна на Петър: „Махни се от мен, Сатана! Защото мислиш не както мисли Бог, а както мислят хората.“

³⁴ После събра край себе си всички хора и учениците си и им каза: „Ако някой иска да ме последва, трябва да каже „Не!“ на собствените си желания, да вземе своя кръст и да ме следва. ³⁵ Който иска да спаси живота си, ще го загуби, а който загуби живота си заради мен и заради Благата вест, ще го спаси. ³⁶ Каква полза има човек, ако спечели целия свят, а изгуби живота си? ³⁷ И какво може да плати, за да си го върне? ³⁸ Ако някой се срамува от мен и учението ми в това неверно и грешно поколение, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Баща си със святите ангели.“

Исус с Моисей и Илия

(Мат. 17:1-13; Лк. 9:28-36)

² Шест дни по-късно Исус взе със себе си Петър, Яков и Йоан. Те се качиха на един висок хълм, където бяха сами. Там пред очите им Исус се преобрази. ³ Дрехите му станаха ослепително бели, по-бели, отколкото земен човек би могъл да ги избели. ⁴ Тогава се появиха двама души — Илия и Моисей — които започнаха да разговарят с Исус.

⁵ Петър каза на Исус: „Учителю, хубаво е, че сме тук. Хайде да вдигнем три шатри: една за теб, една за Моисей и една за Илия.“ ⁶ Петър не знаеше какво да каже, тъй като той, както и останалите двама ученика бяха много изплашени.

⁷ Тогава над тях се спусна облак и ги обгърна в сянката си, а от облака се чу глас: „Това е моят възлюбен Син. Него слушайте!“

⁸ Петър, Яков и Йоан се огледаха наоколо, но не видяха никой друг освен Исус.

⁹ Като слизаха от хълма, Исус заповяда на учениците си да не разказват на никого за това, което са видели, докато Човешкият Син не възкръсне от мъртвите.